Демокрация

Родило му се на Примата братче
и зачакало да стане демократче.
То още срича и прохожда в младините си,
обаче тъй умело драпа слабините си!

Приматът още го пощи и наглежда
и мъдро и строго постоянно го нарежда:
 - Престани със лигавите демонстрации!
Тука имаме си вече демокрация.

Изградили сме си наше общество
и си пазим родословното дърво.
Вярно е, че пак си имаме войни,
но общо взето си се справяме сами.

Без технологии, политика и наука,
и без финансовата версия на сполука,
смея да изкажа мнението си лично,
че живеем си сравнително прилично.

Въпрос на вкус де, ако ме питаш мен.
Все пак сме двама със задник зачервен,
но аз, Приматът, се калявам с излагация,
а ти нагъзил си се за цивилизация.

 - Може да съм се нагъзил, но прилично - 
отсече братчето така категорично -
и може и в гените да съм примат,
но в сърцето си съм вечен демократ!

Не ми пълни с щуротии ти главата!
Каква приличност бе, вие сте примати!
Как ги измисли родословните дървета - 
за размножение ще се самоизядете.

Спри да ме промиваш веднага!
Да не би да съм израснал в пещера?
 - ДА! - изнервен изрева Примата
и зашлеви му два шамара през устата.

Така и двамата примати се отчуждили
и нещата много странно се развили.
Днешно време приматите са в клетка,
а демократите са по-трагична гледка.

Протести правят за лична свобода,
за вечен мир, за животинските права.
И в крайна сметка пак се гъзи всяка нация
на вьображаемата си рожба - Демокрация.