Путки - музикантчета

Заглавието е цитат от монолога на един оптимист

и самият лирически герой в тази творба

е част от тази общност най-вероятно... нямам идея.

Бил съм недорасъл... айде нема нужда.

Да не би защото любовта не ми е чужда?
Дребен, непотребен, имам още хляб да ям

докато не се наложи да ми се живее сам.

Достатъчно голям съм вече сметките да плащам,

но съм твърде малък, че с любов да се захващам.

Мога да работя и по гъзове да тичам,

но с камъни ме бийте щом посмея да обичам.

Да обичам нещо друго, повече дори от мен

и затова да ме наричате непоправим кретен.

Вчерашен и глупав, наивен идиот,

който вместо да живурка, търси истински живот.

Най-големият балък, пръкнал се на тоя свят,

дето вместо по облаги, хукнал е по благодат.

Бил съм твърде малък... не на мене тия.
Прекалено съм голям за ваште простотии.