И кво?

И кво? Разбито е сърцето ти

и вече опознал си любовта?
Плачеш, празни са ръцете ти

и сам в леглото пак си през нощта?

И не партньор, а разочарование

в тежкото е бил до теб човека.

И за загубеното време наказание

е да тръгнеш сам по своята пътека.

И кво? Още си на двадесет години

и вече си експерт във любовта,

щото първата такава си замина

и те остави сам със хуя във ръка.

И изстрадал си, измъчен си, горкия,

че не се намира кой да те прегърне.

Честно казвам ти - като ги слушам тия

единствено ми иде да повърна.

Стегни се, наборе, млади сме, зелени.

Не се е случвало кръвта си да пролеем.

Тя още лее се, прелива в наште вени

и има още много да си преживеем.

И за любов сме чели от Буковски,

и се правим, че нещо му разбираме.

Не се учим от Големия Лебовски

и без любов в депресия мастурбираме.

И кво? На тридесет ще станем

и ще сме върли космати шовинисти.

И с чаши и бутилки ще въстанем

срещу факта, че сме тъжни онанисти.

И жените ще са все недоебани,

че ебачите по кръчмите стоят си,

пият и се изкарват неразбрани,

и на бара, и под кръста все висят си.

И кво? Голям си мъченик,

че твойта те оставила за друг?
Ти мъж си бил, щото на плесник

си бил отвърнал гордо със юмрук?

И вече знаеш какво е любовта

щом навил си я изобщо да ти пусне?
При теб тя още не е дошла,

а ти вече й се молиш да напусне...