Предъвканите теми трудно се преглъщат
Щом чуят "Изневяра" някои изтръпват
и в себе си се свиват на кълбо.
Любовта несподелена като мравки ги настъпва
и превръща ги за дълго във петно.
Това петно мирише на безсмислени усилия
и никъде не смее да помръдне.
Само иска да се гърчи от мъки в изобилие
и старае се съответното да сбъдне.
Думичката "Изневяра" често парализира
и превръща те в мъничко дете,
което иска да живее, но продължава да умира
щом стои със самотата насаме.
Представете си какво е щастието ви да се срути,
да попаднете под тежките основи
и оттам нататъка на всеки пет минути
да изпивате злопаметна отрова.
Но когато аз я чуя тая думичка проклета
не се превивам, в дън земя не се заравям.
Щом в главата ми завъртат се конвулсии и минети,
на Изневярата ви аз изневерявам.
Вярно, често появяват ми се гадните видения:
любов задъхана, трепереща и потна.
Любов разкъсана, опъната с неуважение.
Любов превърната в безжизнено животно.
Любов наведена, насилена, белязана, ранена.
Любов болезнена, неспираща да плаче.
Любов поделяна, но несподелена.
Любов, която се раздира и те влачи.
И макар че точно тя винаги ме посещава -
Слабостта като човечеството стара -
винаги ще се старая да й се противопоставям...
да изневерявам на самата Изневяра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар