Болестта

Оптимизмът е диарията
на болест тъй опасна
и настане ли аварията
диагнозата е ясна!

Няма никакво съмнение,
че си хиперболизирам, 
но в такова настроение
неизбежно се насирам.

Всичко смешно ми е вече
нагло щом се осмеля
да кажа "Дребно съм човече,
но величие целя"

А ти си толкова красива
без кретени като мене
и не трябва, и не бива
да ти бъде причинена

тази участ зла и тежка, 
в която страх, не страх
правя глупавата грешка
да тълкувам твоя смях

като повече от щастие
или пък благоприличие.
Но разбери ме - не участвам
в театрално безразличие.

Един път те видях
и се направих на ударен,
после бързо си заспах
и в съня си те заварих.

Само че дотам ми спира
измамната природа.
Рядко като мен намират се
от честната порода.

Но дори и да намериш
ще се давиш в откровения,
ще се начумериш
и ще сглобяваш лошо мнение.

Затова и ми повтаряш,
че съм доста черноглед.
Честни щом ти проговарят -
честността е най-напред.

Оптимизмът е последствието
от болест тъй ужасна,
но налегне ли те бедствието
сякаш всичко е прекрасно.

И насран, засмян си казваш,
че на всичко си готов.
В оптимизъм щом нагазваш -
болестта ти е любов.