Какво по дяволите ли е вечността?
Защо ли Пътят не е кървав, а е млечен
и къде се вписва тук човечността?
Сънувах пак, този път вървях из Зоната -
в граничната такава, между кварталите,
от която можех да наглеждам хората,
да видя личностите, не инициалите!
Сънувам пак и се разхождам по тревата
и с краката си аз тъпча Вечността!
А до мен по градовете и селата
агресивно пъпли ни човечността.
Сънувам доста работлив човек в костюм,
как подминава бездомник в първа бедност
и иска му се там да пръска със парфюм,
вместо да разпръсне малко щедрост.
Сънувам майка дето бие си детето
и бащата пак неуморно се поти
за да не си даде, потънал в кръв, сърцето,
а да ги издави в кървави пари.
Жена сънувам в болница на свиждане
уж болния си мъж да зареди със вяра,
но този мъж не е обичан - ненавиждан е
и съвестта й му признава изневяра.
И Съвестта сънувам, с големи остри зъби
как дъвчи хората и кара ги да плачат,
да плачат докато не се превърнат в гъби
и Съвестта да се нахвърли на Палача.
Сънувам, чудя се и времето изтече -
къде бе, мамка му, къде е вечността?
А може би не я видях при теб, Човече,
защото никъде не виждах Щедростта!
Сънувам, ходя по чакала, ще измръзна,
а вие всичките с мъка сте навлечени.
Не мога да сънувам! Вече ми омръзна!
Животът не в живот, а в сънища изтече ми!
А иска ми се всичко свое да ви дам,
иска ми се без интрига да го вземете!
Не знам за вас, но аз добре си знам,
че да даряваш винаги ще стигне времето.
Така че кой проклет глупак ще се изкаже
срещу мене, че съм балам и двуличен?
И как безсрамно ще рече, че да намажеш
от други повече те прави по-отличен?
Какво излиза - че дала е Вселената,
дала е всичко за да се появим
и сме се пръкнали с жаждата във вените
не да даваме, а да си я делим?
Но дори не я делим, а консумираме!
Дори на себе си не даваме - ядем.
С тая пуста Съвест абдикираме
и правим нещо, чакайки да си измрем.
Стига сънища, наспали сме се всите,
а аз отдавна вкамених се там на Зоната.
Щедростта ще я намерим по горите,
а Вечността ще е останала след хората...
Няма коментари:
Публикуване на коментар