Да живееш в един магазин за година

Да живееш в един магазин за година,
да работиш, да подминаваш живота,
за да можеш след всичката злоба
да легнеш в гроба
и да си кажеш
"Поне въртях оборота".

Едва ли е толкова лошо, нали?

Горди будали на заспала смяна
и с разпокъсана премяна
се скъсват за промяна
по един и същи начин.
Значи ли това,
че времето е пропиляно?

Не...

нали?

Рано, рано по пътя с чанта
 с фанта в нея на рамо
поглеждам вляво от пътя към планините
и спомням си младините, в които
разбити,
немити,
пребити
се чувствахме най-пълноценни.

Сега... сме надменни и е друга развръзката,
не са ни развързани връзките
и се бесим на вратовръзките си
и тъпчем мечти
с работни обувки и надувки,
с преструвки, че стига ни
надница
като за една баница на ден и
изморени, недоспали, недояли, изтощени
се лъжем, че е вкусна,
щом е с наши пари...

Това не е гнусно...

нали?

И ето, вземете ме мене
(моля ви се, вземете ме)
за пример, рими си имам и думи редя
и описвам събития и с думи без никво покритие
стигам до ново откритие,
че нямам какво да ви дам освен тях за да вземете...
а всичките дремете.

Но въпреки тва подминавам си времето още,
проблемите денем и нощем и продавам кафе
с един захарин и фалшив алкохол
под красив и лъжлив бандерол,
понеже истинското някой е казал вреди ни
и струва пари...

... нали?

И струва си сигурно да се купуват
такива неща,
човекът да си се любува
на лъскавата нищета.
Идва редовен клиент и му правя кафе,
добро утро, излезнал е
не с куче, а с две...

Бордър коли,
подскача, търчи покрай него
и около мен и ме моли
да излезна навън.
Глупаво, глупаво куче!
Защо така лае и ми се суче
и то ли не знае, че навън няма пари?
Че иначе как ще е на човека най-добрия приятел,
ако не е глупаво?

Прав съм, нали?

Ще правя пари и няма да ме боли...
...нали?
Ще се чеша докато спре да ме сърби...
и ще спре да ме сърби...
...нали?
И щом сме сами се търпи, но гладът все ни мори...
...нали?

Без оборот
няма живот
нали?

Дали...?