събота, 20 септември 2014 г.

Колко малко е твърде много?

Много от живота си не искам -
да ям, да спя и да подишам,
да не се налага да се стискам,
да свиря, да пея и да пиша.

И въобще не ме интересува
кой глупак ще управлява,
хлябът колко ще ни струва
и кой живее в таз държава.

Хич не ме ебе за алма матер,
камо ли arbeit macht frei.
Недей да лаеш като куче, бате -
или ме яж, или си трай!

Не ми пробутвай пак дезодоранти -
потта мирише си ми все на пот.
Не ми предлагай антидепресанти -
и с тях, и без тях - все си е живот...

Много от живота си не искам,
но още малко искаше ми се -
да не се налага да се стискам,
а да ме стискат нечии ръце.

Но да ми казваш трябва с неохота,
че съм идиот, задето съм ви дал.
А аз не исках много от живота,
освен да кажа, че съм го живял.

Няма коментари:

Публикуване на коментар