събота, 4 октомври 2014 г.

Ей ме мене!

Аз понякога съм доста свестен.
Понякога съм и начетен.
Някои казват, че ще съм известен,
а мечтая си да съм прочетен.

В аматьорските си рими вплетен
си мисля - нека бъдем честни.
Сред певци, писатели, поети

колко свестни са били известни?

Има гении - наркомани и алкохолици,

но има и зависими безлични.
Има уж трезви с опит като политици,

що да няма и разсъдливи романтични?

Нима превзет е всеки романтичен,

който любов желае вместо плът?
Ако не бе до тази степен ироничен

дали по-скучен щеше да ни е светът?

Животът уж най-забавният учител е - 

често строг и рядко справедлив,
но не ми е смешно колко е мъчителен
и май те учи само да си търпелив.

Сътвориш ли доста често те отписва,
тук таме критиката ще си каже.
Но види ли, че от успеха ти преписват
ще смъмри другите, а теб ще те размаже.

И колко и кои успяват в тази схема - 

направете си елементарна сметка.
Другите - на улиците, на системи

или в някоя затворническа клетка.

И ей ме мене - сякаш вчера съм се пръкнал.
Какво са двадесет години да подишам

пред десетки хиляди човешки пъкъл,
от който идва ми само да попиша?

Няма коментари:

Публикуване на коментар