Колко?

Почнеш ли да се питаш колко, няма как...

Колко трябва да понасям

за да има резултат?
Трябва ли да се изнасям

щом ме мъчи вечен глад?

Колко тъжен, и отчаян,

и самотен да живея

за да смогна на обичая

с кръв и пот да преуспея?

Колко шибана раздяла

и любов несподелена

ще са нужни да додялам

най-човешкото във мене?

Колко гадни гнусни схеми 

трябва да заобикалям?

В колко кално, мръсно време

трябва да се овъргалям?

Колко яки отношения 

се налага да заровя?
Колко много неуважение

как ще ме разочарова?

Колко свят ще си светува

за да видя радостта

и колко мъка ще ми струва

да си струва щедростта?

Колко болка и страдание

ще ми гледаш по лицето,

че без капка колебание

да си повериш сърцето?

Колко рани на гърба си

да понося в този ад,

че да видя от любовта си

някъв шибан резултат?

Колко още да ви давам?
Колко още да творя,

за да чуя, че заслужавам

покой поне в съня?

Колко малко да си пазя?
Колко още да ви дам

и колко още ще си лазя

до единството ни сам?