Посмейте да говорите за отговорност
от лъскавите си модерни клетки.
Това, че сте ми от полза е безспорно,
но решавате да ми държите сметка.
Само посмейте да си позволите
съвети нагли да се съобразя
с простотата, дето често ви връхлита,
с която молите да ви унищожа.
Не съм на възраст, нямам опит, нито помня
време по-несправедливо и по-гадно.
Защо обаче малко хора се опомнят,
а всички други гледат в гръб да те нападнат.
Всеки гледа нещо да намаже,
всеки някаква оферта сгодна търси,
а някои кадри просто искат да те смажат
и гъзове да бършат със човечността си.
Но отхвърлям шаблона ви безличен,
в който само заслужавам да се мъча
и щом от ваште богатства се отричам
да се окажа с вашта злоба все облъчен.
Това решение е взето, не превзето...
мразете ме, но знайте - честно ви го казвам.
Любовта ми е нещото, което
категорично се отказвам да замазвам.
И да не чувам философиите ви крадени,
че един път живота се живее.
Нали виждам телата ви разядени,
какъв живот на тях ще смее да вирее?
Посмейте да ми проговорите за щастие
насред отчайваща и жалка гледка,
в която твърде горди взимате участие
и смеете на мен да ми държите сметка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар