Vox Populi, Vox Dei

 Интелигенти, спрете с възмущението. 

Ходете с грайфери по гладките ни мозъци.

Всеки от вас само затвърждава мнението, 

че морално извисените са просяци.

Интелигенти, направете си услуга. 

Не се разхождайте с плакати пак в ръка.

Промяната не е по ваша заслуга,

а на тълпата, дет ви диша във врата.

Тълпата следва ви когато се обадите,

но тя си мисли по нейния си начин.

Числите я към себе си и се надявате,

тя други планове крои обаче.

Казвам "планове", но всъщност е инерция.

Ние упорито по течението се носим.

Манталитетът ни мисловна е инверсия

и отвръща само на реторичните въпроси.

И знам, че молите ме аз да съм умника,

който до вас да стане да ви брани каузата

и като вас, след няколко плесника

да се отчайвам и разочаровам в паузите.

Не знам с какво съм станал бегло симпатичен,

да ви попивам воплите за справедливост.

Аз съм тъпак устат, злобен и критичен

и вярвам само в собствената си бъбривост.

Нагледал съм се, начел съм се и наприказвал

на тъпотата, която и мен бележи.

Баш ми е притрябвало да съм залязвал

с хора дори в отчаянието невежи.

Ако пък не - историята си повторете.

Изисквайте си героично милостинята.

Тая притча предава се през вековете.

Гласът народен води само до пустинята.

Живот за размисъл

Летвата да се сниши
ако искаш да останеш жив.
Човек да се изкриви
за да не му е светът крив.

Компромис след компромис,
няма друга дума за това.
Ако си част от общество
се приобщи веднага.

Клишето не е да правиш
каквото другите правят,
а да се гмурнеш точно там,
където всички се давят.

Ти си единственият,
когото не виждаш отстрани.
Няма как сам
да осъзнаеш грешките си.

Конформизмът не е
просто да последваш тълпата,
а да не мислиш, щото мислиш,
че да мислиш не трябва.

На грамофона се върти 
една надраскана плоча
и песента наизуст я знаеш,
но не ти е до още една.

На певеца не му вярваш,
но не можеш да пееш.
Само така си живял
и само искаш да живееш.

И те ти казват, че животът
се състои в това 
да им се водиш по акъла
за да не си будала.

Ама така си като Мерилин 
в стая пълна с изроди.
Щом те бият по бройка,
ставаш изродът ти. 

Да прибягваш до разум
разумно ли е сега?
На колко овце би повярвал
ако ти викат овца?

Те компетентни се пишат
а ти си си просто ти. 
Те имат дипломи, висши
или просто имат пари.

Ти си един никой.
Казваш си, че не си съвършен.
Не смееш да кажеш,
че не се размисля за ден.

Съвети към Джералдин за произволен неин рожден ден (превод)

 Боб Дилън
1962г.

равнис. мирно. хората се страхуват от тези извън строя. кара ги да се чувстват глупаво, че са се вредили. даже може да им хрумне, че не са на място. не бягай, не прескачай оградата. ако се отдалечиш твърде много ще те изгубят от погледа си. ще се почувстват застрашени. ако си помислят, че не са част от това, което ги е подминало, ще разберат, че там горе се случва нещо, за което не знаят. ще се появи отмъщението. ще се чудят как да те отстранят. дръж се възпитано с тях. ако не го направиш, ще го приемат навътре. като си лице в лице с тях, не им спестявай, че са ти нужни. ако усетят, че не са, първо ще се опитат да те убедят, че са. ако това не подейства, ще ти кажат колко не се нуждаят от теб. ако не отвърнеш с тъга, незабавно ще плъзне мълвата. ще бъдеш споменаван в обществата, в които се събират и решават от кого нямат нужда. ще ти излезе име. това само ще вбеси хората, от които нямаш нужда. ще се превърнеш в тема на разговор. хората, за които си ненужен ще се мразят, че имат нуждата да те обсъждат. тогава и ти ще се намразиш, че си повод за толкова омраза. всичко ще приключи с патаклама. никога не се доверявай на ченге в дъждобран. не казвай и не прави нищо, което човекът пред теб не може да разбере. ще си помисли, че знаеш нещо, което той не знае и ще те запомни на мига. говори на неговия език. ако е старомоден и си минал теста ще ти е по-лесно да се измъкнеш. казвай това, което той би разбрал. казвай го просто, за да го приеме буквално. след като те изслуша, ще ти каже добър ли си или лош. всеки би го направил. за някои хора има само добро и лошо. кара ги да се чувстват важни. важно е да се стои далеч от тези хора. пази се от ентусиазма... до време е. не му давай да те отнесе. ако те питат дали ходиш на църква - винаги отговаряй с "да" и никога не си поглеждай обувките. ако чуеш името на президента - лапни голям залък и си легни рано. ако те питат дали си комунист - пей на италиански, че америка е красива. пребий първия срещнат чистач. ако те хванат гол в паркирана кола - включи радиото и се прави, че караш. не излизай от вкъщи без буркан с фъстъчено масло. не носи еднакви чорапи. ако те накарат да правиш 100 лицеви опори се надишай със спрей преди това. ако те питат дали си капиталист - скъсай си ризата, пей просяшки блус и си изпъни десния крак напред, дъвчейки доларова банкнота. не се подписвай на пунктира. не се връзвай да критикуваш хора, които само критикуват. не създавай нищо. няма да се промени. ще те преследва до края на живота ти. ако те питат с какво се занимаваш - кажи, че се смееш. не вярвай на хора, които заплашват да се самоубият ако не си мил с тях. ако те питат дали ти пука за светските проблеми - погледни ги дълбоко в очите. няма да те питат отново. ако те питат дали си лежал в затвора - отговори с гордост, че най-добрите ти приятели също са те питали. избягвай стени на тоалетни без надписи. ако ти кажат да се погледнеш... не го прави. ако ти поискат името... не го давай.

Псувнята с названието "потенциал"

Кой ви каза, че сте способни
да давате мнение по тея въпроси?
Ако за капацитет се плащаше,
всеки от вас щеше да проси. 

Ако се плащаше за полезен труд
щяхте ноктите да си гризете,
косите да скубете, да мрете от студ,
да не спите и трохи да ядете.

Ако от опит се трупаха активи
и от практиката - печалби,
щях от умора да се наспивам,
а вие да будувате, пишейки жалби.

Ако за съвест пенсия се дава
и за ефективност - бонуси разни,
цената на уискито щеше да пада
и баровете щяха да се изпразнят. 

Но вместо това, не е изненада,
че животът тече си нормално, спокойно
и чудим се що ли всичко пропада,
и съществува ли изобщо достойнство. 

Трябваше други като мен да живеят,
а сега се оказа, че аз промених се.
Всички достойни отдавна линеят,
а аз - недостойно, уви, примирих се. 

Не се примирих, че ми се казва
как да мисля, да действам, да живея и дишам.
Но с удоволствие завидно отказвам
вашите диагнози да си припиша.

И хората дават акъл, молим ти се!
И цъкат с език и отсичат - провал!
И от мръсната дума ти викат "ПАЗИ СЕ!". 
От псувнята с названието "потенциал". 

Недей да правиш драма там където няма

Недей да правиш драма
там където няма.

Разликата между патриот и идиот
не е голяма,
но пък тва не значи,
че всеки емигрант мъдрец е...
Или пък светец. 
Най-наболял от наболелите въпроси 
е защо би бягал от това, което си го носиш?
Аз възпитан съм си противоречиво,
че никога не бягам от, а към, но ако е красиво,
кел файда, а прибягвайки до своята ленивост
си даваш време да осмислиш струва ли вьобще.
Че красотата си е красота, но здравето е минимум по две.
А и колко пък да си красив като си сополив
и си обратното на жив докато сипеш се с оценката на другите,
които в теб изливат своите дертове? 
С устите само правят ветрове,
а тебе те оставят да разчистваш 
без да се касаят имаш ли си друго на главата.
Или си им в краката, или си им в устата,
но и в двата случая ще питат каква ти е заплатата,
а на теб ще ти е само да ги погнеш със лопатата.
Едно момиче веднъж ми каза, като че ли от все сърце,
че било имало нещо, в моето лице,
което напомняло на два шамара през лицето.
На което аз не реагирах.
Само по себе си, това си е реакция,
но не шамар, а неприязън към това да се превръщам в някаква атракция.

Недей да правиш драма
там където няма.

Да, други просто казваха, че приличам на баща си.
Аз просто гледам си, кво общо има той, ебаси?
Че и единственото подобно нему, което мога да изсимулирам
е признанието, че от краткия си живот още разбирам,
че в това странно отношение хората делят се май на две.
Тези, които ще ти кажат "Ти па що па не...?"
и тези, които до теб ще седнат в някой бар
и ще си кажат "аз на тебе знам какво ти има". 
Нима? О моля те, премъдри, просветли ма!
Разбирал ми той и преживявал ми преди години главоболията.
В тва няма никъв смисъл, що за глупаци се оказват хората?
Откъдето той се връщал, аз натам съм ходил?
Ма господине, да се засичаме кога съм ви помолил? 
Аз хората деля на трудни и на хора.
А другото е повод да започнем спора. 
И ако почнем спора с теб, познай ти от кои си.

Недей да правиш драма
там където няма.

Моля те, остави ме и върви си! 
Оди на друго място, да си разправяш проблемите на друг,
защото аз това, което съм живял съм го живял, защото съм решил
и като някакво последствие от всичките наследства, които съм наследил.
Интелектуални собствености, генетични недостатъци
и всякакви други мисловни, социални и финансови остатъци.
Иначе разговора с вас, експертите, ми е като ресто от билет.
Я го върнеш, я ми скъсаш петолевката и ме оставиш да си ходя пеш.
Всичко осмислящо живота символично е, хипотетично и може би фалшиво.
А ако го гониш с цялата си упоритост - я по-добре гони красиво...
Красивото поне го виждаш, преди да осъзнаеш, че го нямаш.
А другото... за другото си правиш драма.

Неука

На вас умирал ли ви е човек в ръцете?
Теориите си, моля, ми спестете.
Каквото мислите си за нещата от живота
го разправяйте на другите, които не работят.

Припомням си веднага странна ситуация,
в която на стената плесната словесна излагация
относно няква тъпа пикла, дет се водила актриса
как мечтаела си някой ден да бачка на мотриса.

И некви пичове с бради кат на дървари,
които повече дървета са убили с коментари
в няква социална мрежа, отколкото са гледали,
че брадва да размахат, да бе, "а дано, ма надали".

И как ще счупиме прогреса на смартфона,
като да се сметне пи ти трябват няколко галфона
с калкулатори и дипломи квадратни на квадрат?
Че колелото е измислено го е яд всеки примат...

Защо да спорим, че земята е сферична,
като са плоски мозъците, а сърцата - безразлични?
И защо да знаеме за състояния кат глаукома,
оправдание за трева и тъй далече от симптома

на тези, които не виждат зад носа си,
но викат повече отколкото сглобили с мисълта си?
С употреба наркотична прекомерна
да се напънат и без да искат ще станат двуизмерни.

На вас умирал ли ви е човек в ръцете?
Човек, който е светил повече от всичко, което свети?
Когато стане няма с кво да го държите,
шото ръцете са ръце, но се задвижват от главите. 

Що се отнася до хората

Що се отнася до хората - 
кажете им, че се опитах.
Опитах да уважа мненията,
опитах да свикна с промените.
С упоритостта си нелепа
опитах да бъда в подкрепа. 
Опитах да слушам терзанията.
Едва премълчавах си знанията.
Едва преглъщах си мислите
и лъгах, че са смислени смислите. 
Опитах да скрия погнусата
към живущи, с живота предрусали.
Опитах се да не завиждам
на имащите, ненавиждащи.
Опитах се да не презирам
тези, които прозират.
Опитах се да се опитвам.
Опитах се да не разпитвам
опитвалите, оскърбени
и от опити опитомени. 
Опитах да се окопитя,
опитах се да не залитам.
Опитах се да не подритвам
ритания, преопитвал. 
Опитах да правя, да кажа,
да забравя и да се откажа.
Да не опитвам също опитах
и защо съм опитвал се питах. 
И "опитах", така да се каже,
най-накрая да се откажа.
А що се отнася до хората - 
кажете им, че за пръв път успях. 

двайсеиено

Новият век разпознава се лесно
и когато човек го открие разбира,
че хване ли всичко добро и чудесно
нужно е в бездната да го шкартира. 

Храна и прехрана са бяло и черно
и всеки, който ги бърка е сляп.
Гладен да хвърляш храна е модерно.
Анатема на филията хляб!

Хората много, ресурси пък няма,
култура подритва се, олиото плува.
Водата потъва, душата е яма,
светът - отживелица. Нищо не струва.

Средствата липсват. Целта ни бяга.
Чувствата в повече. Мозъкът стига.
Взе да ми писва, не ми и приляга,
от ценностите ви ми се повдига.

Водата във вино е приказка смешна.
И да е истина - пирони в ръцете.
Жадни сме, пияни сме, има ни нещо.
Сити сме, тъпи сме, има ни нещо.

Живот и живуркане - бяло и черно
и всеки, който ги бърка е скот.
Примрял да захвърляш живота - модерно.
Анатема на всеки живот!

Апосиопеза

Имало ли е време, в което
е стигало да правиш това, което трябва?
Ако е имало - там ме пратете,
защото в другото смисълът все ми убягва.
Сега и днес поетът е някъв с брада,
който пише за секс и пуши драматично.
Текстописец пък възпява пак любовта,
ама от тая, споделена в "Искрено и лично".
Художникът днес мъчи се да улови
изживяването, без да се меси в процеса.
А в драмата всеки гледа да ни притъпи,
понеже нямат личност, но вижте ги къде са.
Необразованият често е някакъв с идеи,
чиято крайна цел е истина да надделее.
Но за всичколозите истината е клише и
няма в тази обстановка мисъл как да оцелее.
Не че учените кой знае колко са научили
и няма да ти кажат нещо по-оригинално,
но поне на документи и на термини са случили
и плюят най-банално по твоето банално.
Потребителите вече всичко са претръпнали
и с краен непукизъм дъвчат като за последно
нещо кухо, безтегловно и на всички ни омръзнало,
но по-реално от катарзиси, изчезнали безследно.
Полет над душата няма, не признаваме душа,
а знанието е нещо безполезно и фалшиво.
Някой някак някъде нещо някакви неща
и покрай тази нищета само нищо се добива.

Музика била по-звучна (тук три точки) в тишината.
Разумът бил по-разумен ако просто отлети.
Имало ли го е някога времето когато
по-истински били са истините ни?
Ако е имало - пратете ме и ме забравете.
Ако не може - ме убийте и не искам погребение.
Ако има смисъл още, моля, бързо намерете,
само търся от смъртта преди живота избавление.

Поезия

И те говорят в идилия притеснителна,
и си играят социалните игрички,
и всеки другия разлиства най-съмнително,
тъй уверено захвърлени от всички.

Те са двама и една, и аз, и той.
И тя с романтика развява си краката,
докато най-трезви в неизбежния запой
си обясняваме фетиш за очилата.

И тя обижда се когато й се казва,
че от брадичката надолу аз не гледам.
Тази обида в очите й показва,
че и нагоре само драми и повреди.

И й се дават очила. Сълзи потичат.
И рецитира, аз й казвам, че проглежда.
Тя пък не чува, а освен това и срича.
И то е ясно - няма никаква надежда.

И всеки опит си остава само опит.
И после киселото грозде й се киска.
И тя изхвърля още произволен прочит.
Зад всеки Шекспир търпеливите се стискат.

И от поезия не разбираме, споделя,
отегчена от провала на подялба.
Проблемът тук е, че всеки, който меля,
всъщност отнема, а го има като дарба.

Дънинг-Кругера ненужен е и шумен,
а Ницше казал за жените, че са крави.
Не знам дали е прав, минава ли за умен,
но в този случай само Ницше ми се нрави.

Той очилата носи с мъдростта завидна,
а тя с наивност прозаична и прозрачна.
И думите ми тя смята за обидни,
а той поезия чува, макар и мрачна.

Sunshine Reggae

Сънувах нагли хора, сладолед от машина
и вашата омраза, избила в неуважение.
Слънчевото реге огряваше мнозина
и се смяхме на фона на моето унижение.

Сънувах, че ровя в подръчни материали
и разглеждам книги, оваляни в тор.
Някой ме пощипва и сме се заяли,
че всички са му длъжни щом видял е зор.

Наредих се на опашка и видях до мен
добродушен наркоман и от детството крадец.
Отдалече се задава в рока феномен,
подавам към познат ръка, отхвърля я мъртвец.

Погледнах зад витрината избора от чаши.
Говорейки със спомени, почувствах се творец.
Аз мислих, че са мои, те оказаха се наши
и тогава поздрави ме къдрав млад мъдрец.

Усмихна се, подмина ме, жената ме попита
за размерите на чашите, а двойката до мен
поигра си с тях и хукна да залита
далеч от сладоледа и вечния рефрен.

"Искам само да ми дадеш усмивка.
Не се притеснявай и го карай по-полека."
Събудих се. Така приключва моята почивка.
Събудих се като петно в очите на човека.

Този, който не мига

"Ех, Луна, странен бог си..."

- Крал Екбърт, "Викинги"

Този, който не мига
пристига лесно в живота ни,
но от време на време заспива
и сере на усилията.
Всемогъщ е, но вечно не стига
и няма място в сърцата ни,
но от време на време заспива
и идва безсилието.

Има много имена,
но истината е само една
и тя е, че всеки отговаря за себе си.
Според някои съм грешен, че знам,
според други не трябва да съм сам,
но самотата и знанието са оковани във вашите дребности.

Този, който не мига
вижда всичко с двете очи
и не съществува,
но иска да благодарим.
Този, който не мига
в луна свети и в слънце блести
и нищо не иска
освен завинаги да заспи.

Гледаме тъпо и мигаме
и нищо сами не постигаме.
И него отричаме, но не можем да отречем,
че учи ни само на слабост
и много рядко на радост,
а това прави всеки човек отегчен.

Успех

Не сме си длъжни, но сме си виновни
и вината никога няма да прескочим.
Приписвайте ми склонности омразни и любовни,
но никога не ми приписвайте порочност.

Порокът е за слабите, за безгръбначните,
за страхливците, които живеят с отровата
на злобата човешка и плюят срещу тези,

осмелили се да не живеят като хората.



Нека да е, малко му е, гробът да прелива,

такива житейски философии преобладават
и щом хиляда мъки на главата се изливат,
то ще да е глава, която се не дава.

И ако успелите са вечно недоволни,
щом си вечно недоволен, нима си все успял?
Нима ми стига за живота заключението,
че всичко в живота ми крещи, че съм провал?

Аз ще си ходя

Идва с костюма, с калъфа, с бомбето.
Вади китарата, с пръсти си щрака.
Оглежда се, хили се, почват парчето,
бягат му пръстите и по грифа подскачат.

След аплодисменти казва "Мерси!",
окачва на микрофона бомбето,
сяда на бара, вика "Свири!"
и ухилен засръбва си питието.

Веднъж влиза и ми връчва китара.
"Япония" казва с усмивка широка.
"Как се уреждаш бе, мама му стара?"
Радвам се, а той се кикоти.

Питам нахално. "Как беше там?"
"Тясно и гадно. Пиян като талпа,
отегчен, утрепан и сам
се налагаше да пия на палубата".

Аз възхитен, той пък засмян.
Описва нещата както са станали.
Разказва какво е да си музикант
и казва, че си е тръгнал по-рано.

"Не мога така", усмивка горчива,
озъбен, учтив, "не е за мен".
Казва "Наздраве", отново отпива
и се каним да слушаме джаз някой ден.

Ще сме взели плочи, грамофон и скоч
и ще пием без никой да ни прекъсва.
Поглежда часовника, казва "Живот"
и взима си якето. "Вече е късно".

Някой с някого на фона пак спори.
Мисля си, човешка природа.
Мъдростта е в простите думи бе, хора.
Действаш, пиеш, хилиш се...
и казваш "Аз ще си ходя".

Руини и прах

Ще се събудя някой ден и ще ви видя
когато всичко е в руини и прах.
Ще се превърна в скапаното нищо,
ще ви отсъдя без претенции лични
и ще ви оставя да тлеете в пръстта.

Ще се отучите от загуби, победи,
ще се отучите от мир или война,
ще ви се ще повече да не живеете,
защото знаете каква ще е цената
и ще ви боли отново да я плащате.

Ще се събудя някой ден и ще ви видя,
а в миналото да погледна ще ме е страх,
да си припомням шибаното всичко,
да връщам чувства бледи и трагични
за места, в които светла е дори нощта.

Само мълчете, моля ви, говеда!
Не ми припомняйте милионите неща,
за които някога посмяхте да се смеете,
защото знаете какъв е резултата
и по какво без дрехи се изпращате.

Със загубата, и нещастието, и самотата
ме запознахте още от утробата,
където даже художникът велик
разправя, че си спомня как сънувал
абсолютно всяко нещо, което щял да сътвори.

Аз изпитвам неистово желание,
да срутя всички подли бариери
между човешките повърхностни зачатия
и възприятията, които ги издигат
на нива, неподозирани дори от тях.

И безтегловното, задоволено в нищетата,
човече гадно, изпълнено със злобата
да изтрие от Земята своя лик,
когато видиш какво ни е нарисувало
някой ден, по-добре до мен се събуди.

Защото иначе сме само за изгнание,
защото същият ще ни е маниерът
и ще са същите безсмислени занятия,
от които всеки ден ми се повдига
и които ни вещаят все руини и прах.

Едно си МОН знае, едно си БАН бае

Българино, прост и неграмотен!
Българино, необразован, тъп!
Целта ти е да ми улесниш живота.
Бедния ти живот ще прави моя скъп.

Иначе яко е - имаме си ценности -
културата, природата, изкуството...
Всички тях с най-безочлива надменност
ше ги ползваме, вменявайки ти чувство

за вина, че си ни най-голямо бреме.
Ше те лъжем за всяко важно име.
Епитоми на потенциала в своето време
в портрет ше сложиме и ше го изгориме.

Христо Ботев?
Той е терорист!
На Вазов?
Младите моми са му кахър...
Вапцаров?
Той е комунист!
Георги Марков?
Убихме го с чадър...

Ше се прежалиме паметници да им дигнеме,
но да знаеш, че са грозни и нали...
понеже вие нас с гласа си сте издигнале,
ше събереме малко повечко пари...

Но не стига, българино! С тях ше те научиме
да бъдеш мачкан, мъчен, изтощен,
да ти е гадно, да ни даваш да те смучеме
и да си цял живот нещастен, но употребен.

Щото при други бетър ту би сейф ден сори,
ама при нас страхът ви лозето ни пази.
И който без да иска земе да издрапа, нека не говори,
че така случайно да не земе пак в лайната да нагази!

История?
Божидарчо пише тая...
Философия?
Там няма никакви пари...
Култура?
Веждито там се спра'а...
Тъй че не се пра'и на учен...
Работи!

Уж нямаш място

Те ще те нищят и ще те пощят.
Ще те разпорят и ще взимат.
Вина ще ти пришият вместо прошка,
ще те зашият и ще те имат.

Над камината на злобата им ще висиш,
ще изсъхнеш и ще си твърде грозен.
От вкуса им ще се вкочаниш
и ще се лишиш от всякакъв прогрес сериозен.

Диалектиката им ще подминаваш
и фактологията ще ти е смешна.
Накрая като тях ще се забравиш
и ти ще си поредната ни грешка.

И ще ти казват, че е важно да грешиш,
защото в грешките ни крие се живота.
За грешките си ще съжалиш
и твоите жалби ще подритват с неохота.

Човекът противоречиво е говедо
и ще те мрази, задето си човек.
Ако е дърт ще те нарича свое чедо
и ще отказва да приеме твоя лик.

Но въпреки това ще те рече подобен,
макар себе си да смята уникален,
анализ ще ти прави най-подробен
и ще каже, че си без прецедент банален.

Ако е млад пък просто ще те блъсне.
Ще си гледа в краката, ще се спъне.
Ще смъкне гащите, главата ще избръсне
и за причина да те смачка ще се напъне.

Всички тия вече са ти ясни.
Но и ти ще станеш като тях.
Човекът не е невинно чисто тревопасно,
а купчина от насъбиран грях.

И когато са ти лепнали клеймото
и те сложат в шкафа си прашасал,
ти ще имаш чест да си петното
и от човешкото безгрижие ще си плесенясал.

И ще умреш забравен, но следа оставяш,
като петно в белите им дробове.
Те те дишат, но на издишали се правят
и в твоя чест копаят своите гробове.

Колкото и да е банално

Имам си едно наум
да ви оставя да се справяте.
Скъпо ще ми е с куршум
да се страхувам, че ще ме забравите.

Собственици всите сте,
но без собственост интелектуална.
Нямам място тука, не.
Колкото и да е банално

вече стана ми банално
и посредством някакъв си ток,
с няква химия перорална
или обструкция на въздушния поток

тъпотията ще спра да слушам,
че животът ни бил лесен
и със средни пръсти на червена гуша
ще съм ви бесен и обесен.

И тука някой ще ме пита
"Що така де?" и ще ме оплачете.
Като камъни по пътя да ви ритам -
само на главата ми ще тракате.

Освен безкрайната ни простотия,
смъртта ни също изразно е средство.
Умрял съм да ги слушам тия
с много приказки и без наследство.

И ще сте ми ухилени като примати
и ще се чешете по тъпите глави,
щом ви кажа, че всички сме сакати
и ще умреме тъжни и сами.

Някои даже на бой ще ми налитат
и по главата ми ще ме налагат
преди в огледалото да се попитат
дали смисълът веднъж ги е налягал.

Защото всичките сме его, гледни точки,
месо и кокали, мечти, разочарования.
Някои лягат за да гледат към звездите, други правят плочки.
Трети лягат на Икеята от лъскави списания.

И махагон ли ще е в края, талашит
или керамика - на кого въобще му пука?
Аз понеже съм такъв един чешит
обещавам някога да ви оставя тука.

Да видим колко две и две било
и чашата всъщност пълна ли е, празна.
Тоя спор с неизвестно потекло
откровено почна да ме дразни.

Имам си едно наум,
че са ни много празни стомните.
Захапал съм най-скъпия куршум.
На него пише, че не трябва да ме помните. 

Кафяво

Индийче сере

между две паркирани коли

и комик от смях реве

пред жената, която до него седи. 

 - Тази твоя брошка е... 

 - на жена си крещи.

 - повече отколкото то е имало през живота си.

Неблагодарното превръща се в хумор

и бял и черен на кафевия се хилят.

Хората са най-злокачествения тумор

и нямам търпението да си отида.

И лежа на стълбите в парка, по средата,

и наркоман ми се е заврял в лицето,

и обяснява как някой му дължал пара́та,

за която ще му откачи ченето.

И говорейки, плюе ми в очите,

но ме потупва приятелски и се усмихва,

а аз съм най-стъписаният зрител,

който единствен пред бурята затихва.

И продължава комикът, и се кикоти,

и се нервира колко черен е светът,

понеже няква си актриса му ломоти, 

че от всички нас е яла повече лайна.

И след потупване по рамото в ателие,

човек ми вижда китарата в ръцете

и ме пита:

 - Ти ли си това момче,

което снощи на стълбите лежеше?

И аз глава навеждам и ми се реве.
Между колите няма кво да изсера. 

Не ми дължат пара́, не съм чупѝл чене

и не се гордея с моята си съдба.

Чувал съм. Някой казвал ми е, че 

храната отразява нашата душа.

За мен пръв, заслужил счупено чене

е този, който се е жалвал, че яде лайна.

Но аз лайна дори не мога да си купя.

Хуморът ми е трагедия, от света по-стара.

Пара́та нямам, ченетата не чупя,

най-много да я счупя таз китара.

И кел файда, че са ме плюли черни, бели,

че син ушак или червен жълтак все гледа да оплеви.

Не мрънкам, че лайна съм ял, че няма по-дебели,

а че по паркове и стълби всички сме кафеви.

Geistervariationen

Мъжът ми събуди се с блясък в очите
и седна да пише песен за Рая.
 - Добре ли си? - притеснена попитах.
За здравето му наскоро нехаех.

 - Ангели, Клара, ангели пяха -
бръщолевеше, целият в мастило
и в ръцете перото и листите бяха,
но беше и косата повяла, попила.

Мъчеше се песента да напише
и някаква истина убягваше май,
и не може да спи, да гледа, да диша,
а самата аз за него нехаех.

Йоханес - приятел, млад и наивен.
Два тона в творбите му взимат превес,
а в главата на Шуман постоянно се сбиват
бял ангелски хор и един черен диез.

Ненормален и глупав - мъж и момче.
И двамата моето име крещяха.
Мъжът се гърчи, пише, чете
и дяволи гледах как надделяха.

Крещяха му. Грешник! Не го ли е срам?
Замърсен да разпръсва Божието слово.
С гласовете често оставях го сам
песента си да пише отново и отново.

С момчето се виждах по-често тогава.
Препоръка на лекаря по-скоро беше,
а то помагаше, но на всяка изява
пианото моето име крещеше.

Мъжът ми заспа с диеза в ушите.
Йоханес дописа песента за Рая.
 - Ангели пеят ли? - Бога попитах.
Той не отвърна, но аз вече знаех.