Недей да правиш драма там където няма

Недей да правиш драма
там където няма.

Разликата между патриот и идиот
не е голяма,
но пък тва не значи,
че всеки емигрант мъдрец е...
Или пък светец. 
Най-наболял от наболелите въпроси 
е защо би бягал от това, което си го носиш?
Аз възпитан съм си противоречиво,
че никога не бягам от, а към, но ако е красиво,
кел файда, а прибягвайки до своята ленивост
си даваш време да осмислиш струва ли вьобще.
Че красотата си е красота, но здравето е минимум по две.
А и колко пък да си красив като си сополив
и си обратното на жив докато сипеш се с оценката на другите,
които в теб изливат своите дертове? 
С устите само правят ветрове,
а тебе те оставят да разчистваш 
без да се касаят имаш ли си друго на главата.
Или си им в краката, или си им в устата,
но и в двата случая ще питат каква ти е заплатата,
а на теб ще ти е само да ги погнеш със лопатата.
Едно момиче веднъж ми каза, като че ли от все сърце,
че било имало нещо, в моето лице,
което напомняло на два шамара през лицето.
На което аз не реагирах.
Само по себе си, това си е реакция,
но не шамар, а неприязън към това да се превръщам в някаква атракция.

Недей да правиш драма
там където няма.

Да, други просто казваха, че приличам на баща си.
Аз просто гледам си, кво общо има той, ебаси?
Че и единственото подобно нему, което мога да изсимулирам
е признанието, че от краткия си живот още разбирам,
че в това странно отношение хората делят се май на две.
Тези, които ще ти кажат "Ти па що па не...?"
и тези, които до теб ще седнат в някой бар
и ще си кажат "аз на тебе знам какво ти има". 
Нима? О моля те, премъдри, просветли ма!
Разбирал ми той и преживявал ми преди години главоболията.
В тва няма никъв смисъл, що за глупаци се оказват хората?
Откъдето той се връщал, аз натам съм ходил?
Ма господине, да се засичаме кога съм ви помолил? 
Аз хората деля на трудни и на хора.
А другото е повод да започнем спора. 
И ако почнем спора с теб, познай ти от кои си.

Недей да правиш драма
там където няма.

Моля те, остави ме и върви си! 
Оди на друго място, да си разправяш проблемите на друг,
защото аз това, което съм живял съм го живял, защото съм решил
и като някакво последствие от всичките наследства, които съм наследил.
Интелектуални собствености, генетични недостатъци
и всякакви други мисловни, социални и финансови остатъци.
Иначе разговора с вас, експертите, ми е като ресто от билет.
Я го върнеш, я ми скъсаш петолевката и ме оставиш да си ходя пеш.
Всичко осмислящо живота символично е, хипотетично и може би фалшиво.
А ако го гониш с цялата си упоритост - я по-добре гони красиво...
Красивото поне го виждаш, преди да осъзнаеш, че го нямаш.
А другото... за другото си правиш драма.