Кой ви каза, че сте способни
да давате мнение по тея въпроси?
Ако за капацитет се плащаше,
всеки от вас щеше да проси.
Ако се плащаше за полезен труд
щяхте ноктите да си гризете,
косите да скубете, да мрете от студ,
да не спите и трохи да ядете.
Ако от опит се трупаха активи
и от практиката - печалби,
щях от умора да се наспивам,
а вие да будувате, пишейки жалби.
Ако за съвест пенсия се дава
и за ефективност - бонуси разни,
цената на уискито щеше да пада
и баровете щяха да се изпразнят.
Но вместо това, не е изненада,
че животът тече си нормално, спокойно
и чудим се що ли всичко пропада,
и съществува ли изобщо достойнство.
Трябваше други като мен да живеят,
а сега се оказа, че аз промених се.
Всички достойни отдавна линеят,
а аз - недостойно, уви, примирих се.
Не се примирих, че ми се казва
как да мисля, да действам, да живея и дишам.
Но с удоволствие завидно отказвам
вашите диагнози да си припиша.
И хората дават акъл, молим ти се!
И цъкат с език и отсичат - провал!
И от мръсната дума ти викат "ПАЗИ СЕ!".
От псувнята с названието "потенциал".
Няма коментари:
Публикуване на коментар