Уж нямаш място

Те ще те нищят и ще те пощят.
Ще те разпорят и ще взимат.
Вина ще ти пришият вместо прошка,
ще те зашият и ще те имат.

Над камината на злобата им ще висиш,
ще изсъхнеш и ще си твърде грозен.
От вкуса им ще се вкочаниш
и ще се лишиш от всякакъв прогрес сериозен.

Диалектиката им ще подминаваш
и фактологията ще ти е смешна.
Накрая като тях ще се забравиш
и ти ще си поредната ни грешка.

И ще ти казват, че е важно да грешиш,
защото в грешките ни крие се живота.
За грешките си ще съжалиш
и твоите жалби ще подритват с неохота.

Човекът противоречиво е говедо
и ще те мрази, задето си човек.
Ако е дърт ще те нарича свое чедо
и ще отказва да приеме твоя лик.

Но въпреки това ще те рече подобен,
макар себе си да смята уникален,
анализ ще ти прави най-подробен
и ще каже, че си без прецедент банален.

Ако е млад пък просто ще те блъсне.
Ще си гледа в краката, ще се спъне.
Ще смъкне гащите, главата ще избръсне
и за причина да те смачка ще се напъне.

Всички тия вече са ти ясни.
Но и ти ще станеш като тях.
Човекът не е невинно чисто тревопасно,
а купчина от насъбиран грях.

И когато са ти лепнали клеймото
и те сложат в шкафа си прашасал,
ти ще имаш чест да си петното
и от човешкото безгрижие ще си плесенясал.

И ще умреш забравен, но следа оставяш,
като петно в белите им дробове.
Те те дишат, но на издишали се правят
и в твоя чест копаят своите гробове.