Geistervariationen

Мъжът ми събуди се с блясък в очите
и седна да пише песен за Рая.
 - Добре ли си? - притеснена попитах.
За здравето му наскоро нехаех.

 - Ангели, Клара, ангели пяха -
бръщолевеше, целият в мастило
и в ръцете перото и листите бяха,
но беше и косата повяла, попила.

Мъчеше се песента да напише
и някаква истина убягваше май,
и не може да спи, да гледа, да диша,
а самата аз за него нехаех.

Йоханес - приятел, млад и наивен.
Два тона в творбите му взимат превес,
а в главата на Шуман постоянно се сбиват
бял ангелски хор и един черен диез.

Ненормален и глупав - мъж и момче.
И двамата моето име крещяха.
Мъжът се гърчи, пише, чете
и дяволи гледах как надделяха.

Крещяха му. Грешник! Не го ли е срам?
Замърсен да разпръсва Божието слово.
С гласовете често оставях го сам
песента си да пише отново и отново.

С момчето се виждах по-често тогава.
Препоръка на лекаря по-скоро беше,
а то помагаше, но на всяка изява
пианото моето име крещеше.

Мъжът ми заспа с диеза в ушите.
Йоханес дописа песента за Рая.
 - Ангели пеят ли? - Бога попитах.
Той не отвърна, но аз вече знаех.