Апосиопеза

Имало ли е време, в което
е стигало да правиш това, което трябва?
Ако е имало - там ме пратете,
защото в другото смисълът все ми убягва.
Сега и днес поетът е някъв с брада,
който пише за секс и пуши драматично.
Текстописец пък възпява пак любовта,
ама от тая, споделена в "Искрено и лично".
Художникът днес мъчи се да улови
изживяването, без да се меси в процеса.
А в драмата всеки гледа да ни притъпи,
понеже нямат личност, но вижте ги къде са.
Необразованият често е някакъв с идеи,
чиято крайна цел е истина да надделее.
Но за всичколозите истината е клише и
няма в тази обстановка мисъл как да оцелее.
Не че учените кой знае колко са научили
и няма да ти кажат нещо по-оригинално,
но поне на документи и на термини са случили
и плюят най-банално по твоето банално.
Потребителите вече всичко са претръпнали
и с краен непукизъм дъвчат като за последно
нещо кухо, безтегловно и на всички ни омръзнало,
но по-реално от катарзиси, изчезнали безследно.
Полет над душата няма, не признаваме душа,
а знанието е нещо безполезно и фалшиво.
Някой някак някъде нещо някакви неща
и покрай тази нищета само нищо се добива.

Музика била по-звучна (тук три точки) в тишината.
Разумът бил по-разумен ако просто отлети.
Имало ли го е някога времето когато
по-истински били са истините ни?
Ако е имало - пратете ме и ме забравете.
Ако не може - ме убийте и не искам погребение.
Ако има смисъл още, моля, бързо намерете,
само търся от смъртта преди живота избавление.