Сънувах нагли хора, сладолед от машина
и вашата омраза, избила в неуважение.
Слънчевото реге огряваше мнозина
и се смяхме на фона на моето унижение.
Сънувах, че ровя в подръчни материали
и разглеждам книги, оваляни в тор.
Някой ме пощипва и сме се заяли,
че всички са му длъжни щом видял е зор.
Наредих се на опашка и видях до мен
добродушен наркоман и от детството крадец.
Отдалече се задава в рока феномен,
подавам към познат ръка, отхвърля я мъртвец.
Погледнах зад витрината избора от чаши.
Говорейки със спомени, почувствах се творец.
Аз мислих, че са мои, те оказаха се наши
и тогава поздрави ме къдрав млад мъдрец.
Усмихна се, подмина ме, жената ме попита
за размерите на чашите, а двойката до мен
поигра си с тях и хукна да залита
далеч от сладоледа и вечния рефрен.
"Искам само да ми дадеш усмивка.
Не се притеснявай и го карай по-полека."
Събудих се. Така приключва моята почивка.
Събудих се като петно в очите на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар