Не сме си длъжни, но сме си виновни
и вината никога няма да прескочим.
Приписвайте ми склонности омразни и любовни,
но никога не ми приписвайте порочност.
Порокът е за слабите, за безгръбначните,
за страхливците, които живеят с отровата
на злобата човешка и плюят срещу тези,
осмелили се да не живеят като хората.
Нека да е, малко му е, гробът да прелива,
такива житейски философии преобладават
и щом хиляда мъки на главата се изливат,
то ще да е глава, която се не дава.
И ако успелите са вечно недоволни,
щом си вечно недоволен, нима си все успял?
Нима ми стига за живота заключението,
че всичко в живота ми крещи, че съм провал?
Няма коментари:
Публикуване на коментар