Руини и прах

Ще се събудя някой ден и ще ви видя
когато всичко е в руини и прах.
Ще се превърна в скапаното нищо,
ще ви отсъдя без претенции лични
и ще ви оставя да тлеете в пръстта.

Ще се отучите от загуби, победи,
ще се отучите от мир или война,
ще ви се ще повече да не живеете,
защото знаете каква ще е цената
и ще ви боли отново да я плащате.

Ще се събудя някой ден и ще ви видя,
а в миналото да погледна ще ме е страх,
да си припомням шибаното всичко,
да връщам чувства бледи и трагични
за места, в които светла е дори нощта.

Само мълчете, моля ви, говеда!
Не ми припомняйте милионите неща,
за които някога посмяхте да се смеете,
защото знаете какъв е резултата
и по какво без дрехи се изпращате.

Със загубата, и нещастието, и самотата
ме запознахте още от утробата,
където даже художникът велик
разправя, че си спомня как сънувал
абсолютно всяко нещо, което щял да сътвори.

Аз изпитвам неистово желание,
да срутя всички подли бариери
между човешките повърхностни зачатия
и възприятията, които ги издигат
на нива, неподозирани дори от тях.

И безтегловното, задоволено в нищетата,
човече гадно, изпълнено със злобата
да изтрие от Земята своя лик,
когато видиш какво ни е нарисувало
някой ден, по-добре до мен се събуди.

Защото иначе сме само за изгнание,
защото същият ще ни е маниерът
и ще са същите безсмислени занятия,
от които всеки ден ми се повдига
и които ни вещаят все руини и прах.