Тази поема не завършва с пълен член.
Като пребърквате джобовете на хората
вадите ли щастие?
Като се борите усърдно с преумората
не се ли уморявате?
Като не сте съпричастни към подвластните
не е ли съучастие?
Като вбесявате самия бяс във вас
не го ли угоявате?
Когато пиете сълзите на добрите
не са ли ви горчиви?
Когато смучете кръвчицата на бодрите
не ви ли става тежко?
Когато любите вдовиците на Любовта
не сте ли предпазливи?
Горди ли сте или мъртви
щом сте нечовешки?
Когато своето дете обвинявате
за вашите лишения
нима твърдите, че щедра и безкористна
е вашата любов?
Когато принуждавате го вечно
да иска разрешение
нима подготвяте го за живота
алчен и суров?
Щом режете мечтите като лук
къде са ви сълзите?
Щом писне ви да ходите - от тук
нататък накъде?
Щом щастието купува се с пари
защо в сейфа ги държите?
И живи ли сте щом живота ви
може сейф да побере?
Няма коментари:
Публикуване на коментар