Поема Номер Двеста

Аз съм като Пясъчния Човек,
който пее, че се чувства огледален -
аз съм нищо докато не ме погледнеш
и не видиш себе си във всяка гънка.

Аз съм като Пясъчния Човек,
който само в думите си е нахален -
предпочиташ вместо тук до мен да седнеш
да ме риташ до мазоли като спънка.

Аз съм като Чарлзовия Шекспир,
който някъде по пътя е изпаднал
и житейските поуки си извличам
по досада и вулгарности увлечен.

Аз съм като Чарлзовия Шекспир
от вида на който всеки би припаднал
и предпочитам на животно да приличам
отколкото на пясъчно човече.

Аз съм като Гръцкия Клошар,
който свети на хората в очите
и тръгва си, понеже пак не вижда
реакции искрени и честни.

Аз съм като Гръцкия Клошар,
който ти се смее на лъжите
и гледа с някой виц да те обижда,
че го е гнус от чикиите ти словесни.

Като Евреина с китара съм
и срамувам се от своето име.
Пея , макар и да не мога,
как живеете, макар и да не искате.

Като Евреина с китара съм.
Щом не ме понасяш - остави ме.
Аз съм човешката подлога
и че съм мръсен постоянно пискате.

Аз съм тежките ти мисли,
които заключваш и забравяш,
че знаеш тъй добре цената,
която непременно ще платиш

ако решиш да ги помислиш,
ако решиш проблеми да оправяш.
Ще станеш цимента под тълпата
веднага щом ги споделиш.

Аз съм поема номер двеста
и всичките други преди нея.
И още толкова ще пиша
за идеи, амбиции, мечти.

Аз съм поема номер двеста
и предстоящите да пиша и да пея.
Не пиша да четеш, така си дишам.
Ако не ти понася - не чети.