Недейте!

Не си подмятайте думата "обичам"
както старците подмятат кърпи носни.
Зная - мислите си, че ви "тича",
макар и твърде млади, да сте износени.

Знам, че го намирате за поетично.
Знам, че депресията пристрастрява,
но прищявките ви меланхолични
пречат на човек да остарява.

Не си подмятайте в устата тази дума,
както дъвка бихте дъвкали до схващане.
На любовта не й разтягайте локума.
Любовта не съществува на изплащане.

Умолявам ви, недейте да обичате
връстник до вас, когото ще напуснете.
В любов недейте да му се заричате
само щото сте решили да му пуснете.

Не си мислете, целувайки се в парка
и опипвайки се в бурната си младост,
че щом набиете си душевната злобарка
ще разберете що е туй животно радост!

Радост няма в тази ваша драма,
нито тъга, така че спрете да ревете.
"Любовта" ви е глупава измама,
в цигарата след секс не я търсете.

Не я търсете в ташаци или в цици,
не я търсете в общи интереси,
не я търсете в алкохол и наркотици
или в уж сюблимни димни завеси.

И не подмятайте думата "обичам",
поне на саможертва се научете.
Зная - мислите си, че ви "тича",
но все се спъвате и все сами ревете.