Има хора

Има хора, които се разкарват по света
като хора на изкуството,
но имам чувството,
че не биха го познали и с лопата
ако дойде да ги шибне по главата.

Има хора - позьори, уж актьори
и монтьори с табелки "режисьор" и
бояджии чекиджии, уж артисти,
и наперени красиви китаристи - 
левенти, със скъпи инструменти,
които ги подтикват 
да приемат даденостите за даденост
и да са егоисти без покритие
и оптимисти без развитие.

Има хора, които се разхождат из града
като хора, уж вървяли много,
но са простички двуноги и не могат 
да признаят, че не са обходили света с две ръце
и не са го надбягвали с едно сърце.

Има хора, клети и проклети,
даващи съвети и акъл,
прецеждащи коректна информация
за какво си ти на този свят дошъл
като през сито
и повтарят без да си ги питал.

Има хора, които се разнасят у дома
като парцали,
но тайните вселенски уж разбрали
и се гордеят, че на теб са ги предали.
Хора, които живеят за момента
или поне така те ментят
и споменеш ли им парите, дето ти дължат
понеже нямаш лев за хляб, ще обяснят,
че ТИ трябва да си над материалните неща.

А при тях не е така.

Има хора, които щом порастнат
си мислят, че са порастнали
и ако си направят деца,
щом ги видят, че израстват,
ги подтискат, че въобще не знаят
как стоят нещата.
Тези хора са истински сакати.

Егати,
има хора, уж прилични, дето тъй двулично
ти разправят, че са толкова различни.
И все са същите.
Дори изглеждат им едни и същи къщите.
И носят същите обувки и същите костюми,
и се пръскат със същите парфюми.
В речника им - идентични
комбинации от думи, 
и в джобовете едни и същи суми,
а главите им от гума,
да не може нито чума да пробие,
нито чужди гледни точки,
нито въшките.

... Има хора, които се реят по света и
се спъват във възгледите си
и те псуват, че спънката си ти...

И има хора, които нехаят
и никога не ще узнаят,
че няма да им го побере кратуната
факта, че има хора, които са хора
в пълния смисъл на думата.
И те с голяма радост и не по-малко глупост
биха дали сумата,
за която биха се продали сума ти
световни сили,
та и те да получат признание, че са чисти...

... и да си останат гнили...

Но има хора, които се разкарват по света
като просяци, бездомници, бедняци.
А всъщност за нищо никога не молят,
светът е техен дом
и са по-богати от гореспоменатите глупаци.