Смея сега да го перифразирам
и за вас бисери да събирам:
Ние сме просто купчина клетки,
които си правят неправилни сметки.
Дедите поднасят ти на тепсия
Земята и нагло нареждат "Пази я".
Връчват ти истина крехка, чуплива
и молят те да я огънеш накриво.
Възпитават те с материализъм,
защитния уж най-висш механизъм
и ти опяват за коравост и сила,
но и тях ги е майка ревящи родила.
Препускат в живота по улици сиви
в ръцете стиснали истини криви
и гробове плитки копаят, уви,
чак в смърт да усещат щом дъжд ги вали.
И че Земята е плоска си спомнят,
но че е кръгла да вярват са склонни
и че щом истината е красива
няма значение колко е крива.
Но ТИ от пъшкула излезнал си скоро
и си от пеперудите, наречени хора.
Крила разпери! Не си ги прибирай!
Дъжда усети...
пък после умирай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар