Така е писано

Мина време, няколко години.
И партньори се изнизаха мнозина.
Много нощи след като замина,
през които свикнах да не спя.

Не знам дали си здрава или жива,
тъжна ли си или щастлива,
дали изобщо смееш да заспиваш
и сама ли си в леглото през нощта.

Сякаш бяхме вчера във леглото
когато ме целуна по челото
и ми каза, че това ще да е злото
за доброто, което предстои ни.

Къде е то, че да ми го покажеш?
Къде си ти, че да ми кажеш
какво добро от злото ще намажеш
освен спомени от по-добри години?

И защо ли да повярвам все не става,
че не съм единствения съжаляващ
и че всичкото това си заслужава
за един предстоящ прекрасен ден,

в който ще се сетим да живеем
и да помислим ще посмеем,
че далеч един от друг ще оцелеем
и че така е по-добре за теб и мен.

И ядосвам се защото наблюдавам
много други, уж заедно оцеляват,
но в злоба и ненавист остаряват
и по-голямо разстояние ги дели.

И мина време, минаха години,
и сякаш болката някак си отмина,
и се предадохме, и май ни се размина...
Така е писано...
По-добре така...

Нали?