Билет

Дай ми шише с елен на етикета зелен

понеже дотук издържах.
Поне това заслужих докато служих - 
бъхтех се, почти не спах.

Бурето дай ми с маймуните, тежи ми кратуната,
чака ме дълъг път.
Хващам китарата, отивам на гарата
и докато не ме спрат

няма да спирам
и ще си свиря,
ще пиша и ще пея за други неща.

Ще се кикотя
без да се потя.
Без един мижав лев по-богат ще съм от сега.

Дай ми билет! Закъде ли? Не знам... за натам.
Там където все съм мечтал.
Други не се наспиват във влака щом трака,
но аз все съм спал.

Дай ми тетрадка най-сетне да пиша, не за градската киша,
а за свобода.
Дай ми да пиша, че хич не мирише
на градска мъгла

за да не спирам
и да се нервирам.
Ще рецитирам и свиря за други неща.

Ще живея живота
по слух, не по ноти
и без ник'ви банкноти ще съм по-богат от сега.

Дай ми с тия от Ракия - Магия веднъж и аз да пия
безработен, щастлив...
Дай и аз да посвиря на сцена да ме чуят и мене,
че съм шумен и див.

Дай ми на мене верна мома баш пред сцената
охилена, в плен,
запленена от мен и от тези авери и все да трепери
в живот съвършен,

който не спира,
не ме депресира
и в който ще мисля и ще казвам други неща.

И ще се кикотим
без да се потим.
Без пукнато евро най-богати ще сме на света.