До всички, облечени в костюм:

Тази поема не завършва с пълен член.

Като пребърквате джобовете на хората
вадите ли щастие?
Като се борите усърдно с преумората
не се ли уморявате?
Като не сте съпричастни към подвластните
не е ли съучастие?
Като вбесявате самия бяс във вас
не го ли угоявате?

Когато пиете сълзите на добрите
не са ли ви горчиви?
Когато смучете кръвчицата на бодрите
не ви ли става тежко?
Когато любите вдовиците на Любовта
не сте ли предпазливи?
Горди ли сте или мъртви
щом сте нечовешки?

Когато своето дете обвинявате
за вашите лишения
нима твърдите, че щедра и безкористна
е вашата любов?
Когато принуждавате го вечно
да иска разрешение
нима подготвяте го за живота
алчен и суров?

Щом режете мечтите като лук
къде са ви сълзите?
Щом писне ви да ходите - от тук
нататък накъде?
Щом щастието купува се с пари
защо в сейфа ги държите?
И живи ли сте щом живота ви
може сейф да побере?

Има хора

Има хора, които се разкарват по света
като хора на изкуството,
но имам чувството,
че не биха го познали и с лопата
ако дойде да ги шибне по главата.

Има хора - позьори, уж актьори
и монтьори с табелки "режисьор" и
бояджии чекиджии, уж артисти,
и наперени красиви китаристи - 
левенти, със скъпи инструменти,
които ги подтикват 
да приемат даденостите за даденост
и да са егоисти без покритие
и оптимисти без развитие.

Има хора, които се разхождат из града
като хора, уж вървяли много,
но са простички двуноги и не могат 
да признаят, че не са обходили света с две ръце
и не са го надбягвали с едно сърце.

Има хора, клети и проклети,
даващи съвети и акъл,
прецеждащи коректна информация
за какво си ти на този свят дошъл
като през сито
и повтарят без да си ги питал.

Има хора, които се разнасят у дома
като парцали,
но тайните вселенски уж разбрали
и се гордеят, че на теб са ги предали.
Хора, които живеят за момента
или поне така те ментят
и споменеш ли им парите, дето ти дължат
понеже нямаш лев за хляб, ще обяснят,
че ТИ трябва да си над материалните неща.

А при тях не е така.

Има хора, които щом порастнат
си мислят, че са порастнали
и ако си направят деца,
щом ги видят, че израстват,
ги подтискат, че въобще не знаят
как стоят нещата.
Тези хора са истински сакати.

Егати,
има хора, уж прилични, дето тъй двулично
ти разправят, че са толкова различни.
И все са същите.
Дори изглеждат им едни и същи къщите.
И носят същите обувки и същите костюми,
и се пръскат със същите парфюми.
В речника им - идентични
комбинации от думи, 
и в джобовете едни и същи суми,
а главите им от гума,
да не може нито чума да пробие,
нито чужди гледни точки,
нито въшките.

... Има хора, които се реят по света и
се спъват във възгледите си
и те псуват, че спънката си ти...

И има хора, които нехаят
и никога не ще узнаят,
че няма да им го побере кратуната
факта, че има хора, които са хора
в пълния смисъл на думата.
И те с голяма радост и не по-малко глупост
биха дали сумата,
за която биха се продали сума ти
световни сили,
та и те да получат признание, че са чисти...

... и да си останат гнили...

Но има хора, които се разкарват по света
като просяци, бездомници, бедняци.
А всъщност за нищо никога не молят,
светът е техен дом
и са по-богати от гореспоменатите глупаци.

За намеците

Намекваме когато ни е страх
да кажем това, което мислим.
Намекът е само пух и прах,
крайно, отвратително безсмислен.

Намекът е единственият начин
да кажеш нещо без да си го казал.
Всичко може намекът да значи.
Намекнал ли си, значи си замазал.

Намекът пред теб си друса циците
и намеква ти изобщо да не пипаш.
С намек си боравят политиците
и тежко ти и горко ако ги спипаш.

Жената най-обича да намеква,
а уж очаква да си твърд като скала.
Когато я погалиш се размеква,
а щом я хванеш - такава не била.

Намекват и всички бизнесмени
по радиата и по телевизиите.
Коравосърдечни, но засмени,
че с прямост ще си навредят на визията.

В пресата е намек всяка страница.
Истината там не пуска корени.
Не проси, просяко, отправяй намеци
и портфейлите за теб ще са отворени.

Намеквайте, курви и бедняци!
Намеквайте, бездомни, безработни!
Намеквайте ни в тази демокрация,
че сте можещи, способни, оборотни!

А аз ще съм си в ъгъла наказан
защото нещо казал съм директно.
Предпочитам да съм дъвкан, плют и смазан
пред това да съм мълчал или намекнал.

Dave Matthews

Смея сега да го перифразирам
и за вас бисери да събирам:
Ние сме просто купчина клетки,
които си правят неправилни сметки.

Дедите поднасят ти на тепсия
Земята и нагло нареждат "Пази я".
Връчват ти истина крехка, чуплива
и молят те да я огънеш накриво.

Възпитават те с материализъм,
защитния уж най-висш механизъм
и ти опяват за коравост и сила,
но и тях ги е майка ревящи родила.

Препускат в живота по улици сиви
в ръцете стиснали истини криви
и гробове плитки копаят, уви,
чак в смърт да усещат щом дъжд ги вали.

И че Земята е плоска си спомнят,
но че е кръгла да вярват са склонни
и че щом истината е красива
няма значение колко е крива.

Но ТИ от пъшкула излезнал си скоро
и си от пеперудите, наречени хора.
Крила разпери! Не си ги прибирай!
Дъжда усети...
пък после умирай. 

Така е писано

Мина време, няколко години.
И партньори се изнизаха мнозина.
Много нощи след като замина,
през които свикнах да не спя.

Не знам дали си здрава или жива,
тъжна ли си или щастлива,
дали изобщо смееш да заспиваш
и сама ли си в леглото през нощта.

Сякаш бяхме вчера във леглото
когато ме целуна по челото
и ми каза, че това ще да е злото
за доброто, което предстои ни.

Къде е то, че да ми го покажеш?
Къде си ти, че да ми кажеш
какво добро от злото ще намажеш
освен спомени от по-добри години?

И защо ли да повярвам все не става,
че не съм единствения съжаляващ
и че всичкото това си заслужава
за един предстоящ прекрасен ден,

в който ще се сетим да живеем
и да помислим ще посмеем,
че далеч един от друг ще оцелеем
и че така е по-добре за теб и мен.

И ядосвам се защото наблюдавам
много други, уж заедно оцеляват,
но в злоба и ненавист остаряват
и по-голямо разстояние ги дели.

И мина време, минаха години,
и сякаш болката някак си отмина,
и се предадохме, и май ни се размина...
Така е писано...
По-добре така...

Нали?

Недейте!

Не си подмятайте думата "обичам"
както старците подмятат кърпи носни.
Зная - мислите си, че ви "тича",
макар и твърде млади, да сте износени.

Знам, че го намирате за поетично.
Знам, че депресията пристрастрява,
но прищявките ви меланхолични
пречат на човек да остарява.

Не си подмятайте в устата тази дума,
както дъвка бихте дъвкали до схващане.
На любовта не й разтягайте локума.
Любовта не съществува на изплащане.

Умолявам ви, недейте да обичате
връстник до вас, когото ще напуснете.
В любов недейте да му се заричате
само щото сте решили да му пуснете.

Не си мислете, целувайки се в парка
и опипвайки се в бурната си младост,
че щом набиете си душевната злобарка
ще разберете що е туй животно радост!

Радост няма в тази ваша драма,
нито тъга, така че спрете да ревете.
"Любовта" ви е глупава измама,
в цигарата след секс не я търсете.

Не я търсете в ташаци или в цици,
не я търсете в общи интереси,
не я търсете в алкохол и наркотици
или в уж сюблимни димни завеси.

И не подмятайте думата "обичам",
поне на саможертва се научете.
Зная - мислите си, че ви "тича",
но все се спъвате и все сами ревете.

Билет

Дай ми шише с елен на етикета зелен

понеже дотук издържах.
Поне това заслужих докато служих - 
бъхтех се, почти не спах.

Бурето дай ми с маймуните, тежи ми кратуната,
чака ме дълъг път.
Хващам китарата, отивам на гарата
и докато не ме спрат

няма да спирам
и ще си свиря,
ще пиша и ще пея за други неща.

Ще се кикотя
без да се потя.
Без един мижав лев по-богат ще съм от сега.

Дай ми билет! Закъде ли? Не знам... за натам.
Там където все съм мечтал.
Други не се наспиват във влака щом трака,
но аз все съм спал.

Дай ми тетрадка най-сетне да пиша, не за градската киша,
а за свобода.
Дай ми да пиша, че хич не мирише
на градска мъгла

за да не спирам
и да се нервирам.
Ще рецитирам и свиря за други неща.

Ще живея живота
по слух, не по ноти
и без ник'ви банкноти ще съм по-богат от сега.

Дай ми с тия от Ракия - Магия веднъж и аз да пия
безработен, щастлив...
Дай и аз да посвиря на сцена да ме чуят и мене,
че съм шумен и див.

Дай ми на мене верна мома баш пред сцената
охилена, в плен,
запленена от мен и от тези авери и все да трепери
в живот съвършен,

който не спира,
не ме депресира
и в който ще мисля и ще казвам други неща.

И ще се кикотим
без да се потим.
Без пукнато евро най-богати ще сме на света.

Чуйте ме, хора

Чуйте ме, хора,
моля ви, чуйте!
Знам защо правите
тези неща.

Плюете, хора,
но моля, не плюйте.
Не искам така
да запомня света.

Майко, знам защо
взимаше заеми,
знам защо
живеем на сметка.

Знам защо даваше,
а не взимаше наеми.
Причините знам
за трагичната гледка.

Татко, аз зная
защо си решил
на двайсет години
трийсет да буташ

и очевидно
си се убил,
но знам, че не е
за едната валута.

Братко, аз знам
защо се отказваш
и хулиш по тия
балъци, подлоги...

Знам всичко, което
имаш да казваш
и знам, че наистина
мислиш го много.

Приятели, зная,
че сте безсилни
и бихте ридали
в моята роля.

Но пък и аз
доста обилно
на вашето място
бих плакал на воля.

Пък нека ме плюят
старателно хората,
дори да не искам
такава съдба... 

Обичай, любов,
обичай ме, моля те!
Нямаме време 
за друго сега!

Няма пари!

Сократ веднъж отишъл на пазар и казал: 

"Я! От колко неща нямам нужда".

Бай Ганьо пък отишъл и казал: 

"Я! Колко пари нямам!"

Пурети, кафета и Редбули с Е-та,
Брускети Марети, Финети, розета,
снаксове, ядки, соленки, солети,
Шериданс, Бейлис, Амарула, Амарето...

Киндер, Фереро, Линд, Рафаело,
Нестле, Престиж, Пиачели, Нутела,
Сушард, Победа, Сезони, Навона,
Хипер, Траяна, Мираж и Симона...

Боро, Карелия, Кинг, Парламент,
Дънхил, Давидов, Мерилин, Кент,
Клубмастър, Хенделсголд, Колтс и Макбарън,
Балвени, Гленфидич, Джони, Макалън...

Финсбъри, Хендрикс, Гордънс, Сиера,
Капитан Морган и Морякът Джери,
Ямбол, Поморие, Преслав, Карнобат,
Мерло, Каберне, Шардоне и Мускат...

Черен, син и зелен етикет,
Памидов мавруд, Врачански мискет,
Джеймисън, Мидълтън, Бушмилс и Пади,
абсент, афтършок и пина колада...

Яж, пий, дъвчи, пуши и купувай!
Недей да спиш! Работи! Пазарувай...
и за хляб и вода щом не стигне... реви,
че сме беден народ и няма пари...