Отиваш на няква изложба
и си опознаваш вкуса,
разбираш за нечии заложби,
а някой си бърка в носа.
Откриваш таланта под навеса,
потънал в лошото време.
Творците и неска творили са,
а някой на топличко дреме.
Подгизнал в галерия влизаш,
долу тече наводнение,
захвърляш си мократа риза,
а някои спят в неведение.
Мечтите хващаш в ръцете си,
мечтаеш пред малкото хора,
утрепан им хвърляш сърцето си,
а някой прехвърля умора.
Оглеждаш се сутрин и виждаш се
в очите на спомени нощни.
Пресмяташ се и ненавиждаш се,
а някои обичат се снощни.
Е, идва и другата вечер,
весела, топла и свежа.
Водата почти ни изтече,
но някои водно премрежват.
На сцената смело се качваш,
слизаш усмихнат, горящ.
Прибираш се, някой те качва,
а някой друг е в несвяст.
След разговор хубав на пътя
"Дай жега" звучи на открито.
Контраст осъзнаваш в света ти
между творци и паразити.
Няма коментари:
Публикуване на коментар