Краят на лятото

Краят на лятото идва. Краят на всичките страсти.
Пред нашите печени чушки Шекспир изял си е всичките пасти.
Издирижираха се ремонти от всичките власти,
а аз стъпвам на гроба на Пушкин и пикая пресечено в близките храсти.

Изпитвам поредна агресия, за пореден път неутолима.
Изпитвам пак меланхолия и лятото сякаш е втората зима.
Тежка е моята депресия, тежка и необорима.
Каквото когато и да съм имал, взето ми е или се взима.

Краят на лятото идва. Добре че е есента,
че малко поне да се стоплим, преди да жалеем за пролетта.
Сбогом на жаркото Слънце, на самотната лятна Луна.
Сбогом на обезкосмения мъж. Сбогом, гола фриволна жена.

Сбогом на лекомислието и на свободното време.
Сбогом на мисълта, че на някой за теб в студа ще му дреме.
Сбогом на бирата в парка. По кръчмите ще се сбереме.
Сбогом на потния секс, на студения душ, по чорапи ще се ебеме (ако въобще се ебеме).

Краят на лятото идва. Краят на всички забежки.
Краят на тазгодишната практика, с'а ше си водим бележки.
Краят на лятото тук е, краят на дребните грешки,
начало на най-грандиозна такава - а именно живота човешки.

Краят на лятото тук е. Краят вече пристигна.
Дори да не беше късо - а беше - пак нямаше да ни стигне.
Краят на всяко избухване. Който изригнал - изригнал.
Ако безсънието друса ви - споко, аз цял живот не мога да мигна.