Светът такъв какъвто беше
още е, на мен ми писна.
Има кой да те почеше,
няма кой да те притисне.
Всеки днеска хвърля проза,
като стихове реди я.
Тва за мен е диагноза,
моля не на мене тия.
Диагнозата е ясна,
нека влезне аванглето.
Твърде лошо и опасно
е за простите клишето.
И понеже няма смисъл
някой днес да създаде,
ако бъдеш ясна мисъл -
превърни се във клише.
Имам силното желание
в този прост капитализъм
да се нося като здание
на крайния труизъм.
Отвратително желая
да узная как така
ако ме хванеш да мечтая
виждаш пълна нищета.
Светът такъв какъвто бил е
още е и ми се гади,
че не може в изобилие
някой плод да ми извади.
В творческата днешна криза
всеки носи своя кръст,
а в усмирителната риза
аз опъвам среден пръст.
Светът такъв какъвто е
още има да го бъде,
от кръчме до кръчме
докато не го изпъдим.
Но при нас ще си остане,
ще ни причинява язва.
Да не земе да въстане!
Кой сред нас ще го опазва?
В тези догми половинчати
друго е за мене догма.
Мен бележи ме стигмата,
но не можеш да ми смогнеш.
Светът такъв какъвто може
да е, няма да е въобще!
Прегорялото под ножа!
Всичко живо - авангле!
Няма коментари:
Публикуване на коментар