ПАРИ!

Пари! Пари! Пари! Пари!
Всичко живо ври и кипи.
Парите са тренда, новото черно.
Парите са вечно актуални, модерни.

Пари бе, пари бе, дъжд от пари!
Вода да ти падне, в пустиня да си
и пак ще умреш, ще си пукнеш жаден,
шот' без пари си все ненаяден.

"Искам пари! Искам пари!
Парите ни правят все по-добри.
Умирам, убивам за море от бакноти,
непрактични коли, пропиляни имоти.

Искам курви с безгранична злоба
да виждат издутината ми в джоба
и приятел в сметка да се познава!
Хора, без кинти въобще не ми става!"

Мрънкате, дърпате ме за ръкава,
съдите ме по това колко давам.
Банкерско мастило тече ми по вените,
бият си още венозно кретените.

Портфейлът ми пълен е с кръв и лайна,
а в джоба ми язвата не е една.
Атрофира ми мозъка и много вони.
Вони ли? На к'во? На пари, на пари!

В очите ми облика на Иван Рилски,
хили се, вика "Живей финикийски".
Паисий и Милев тъжно ме гледат,
Берон, Стамболов се срамуват от мене.

Пенчо ме зяпа от самотния си гроб, 
а Алеко ме пита от нечий джоб
зная ли аз идеалите си?
Наливай, наливай, наливай пари!