Човек на Земята си мисли,
че Земята е на човека.
Той така търси си смисъл,
но задачата му не е лека.
Човекът на времето мисли,
че времето е на човека
и изобщо не ще да осмисли
своите няколко века.
Човекът е смъртен и смята,
че Смъртта е човешка
и без капка страх се премята
през всяка фатална забежка.
Човекът се носи в кръвта си
и смята, че тя тече в него.
Дарява ни уж с любовта си,
но и пази за своето его.
Няма коментари:
Публикуване на коментар