550 думи оптимизъм

Жълтите монети за след малко си отделям.
На леглото проскам се като последния оцелял.
Докато съм осъзнал колко имам да споделям
ще съм пуснал джаз за фон и дано да съм заспал.

За метрото картата и телефонът - неплатени,
цяло лято в безработицата чудо е, нали,
че след къде ли не в България на нощни смени
оцелял съм, че и цял съм, а и глава не ме боли?

Жълтите монети ще броя когато стана
и надявам се, че за едно кафе ще ми ги вземат.
От музикантското ми лято вече нищо не остана,
а аз се влача всеки ден с надеждата да се съвзема.

Работите бяха много, но останах безработен.
Нямам левове, но че съм богат - не го отричам.
Хората не ме поглеждат, но се чувствам оборотен.
Сам си лягам всяка вечер, но се чувствам най-обичан.

Видях морето, планината, и тепетата ще видя.
Бях високо, бях далеко, бях и често с махмурлук.
Може да съм бил нахален, може и да съм обидил,
може да съм ви изглеждал като гнусен тъп боклук.

Може и да ви дължа някоя конкретна сума
и с нечие гостоприемство да съм злоупотребил.
Може и да съм изплюл досадни и противни думи,
задължително поне веднъж съм станал за резил.

Но ако ви успокоява, на мен ми бе добре
и прекарах си прекрасно, искам догодина пак.
Ако по-добре ви става, хич въобще не беше зле
и егоистично си признавам - имам си и аз мерак.

Вие имате мераци и това ме оправдава,
че понякога и мен едно желание ме настига.
Желанието в съзнанието ми често се явява
и надига се, надига се, надига се, надига.

Едно единствено желание - това да поживея.
Да направя нещо смислено с моето кратко време.
Да подишам, да почина, да изперкам, да се смея,
да творя и от вниманието ви малко да отнема -

да покажа и да видя разни чувства, разни мисли.
Да обменяме идеи, даже заедно да творим.
Да покажем на света, че не му е нужен смисъл
и по-смислени от всякога да се преродим.

Жълтите монети за след малко си събирам.
Като пребито куче се проскам на леглото.
Бил съм много път, доста тежко се прибирам,
а въобще не ми се мисли изтече ли ми метрото.

И надявам се след малко като стана и излезна
да не се прибирам, а по улиците да залитам.
Не, не спирайте Земята! Не! Не искам тук да слезна!
Не! Не ща да се прибирам до остатъка на дните.

Не, не искам да работя. Искам работа да свърша.
Искам всяка капка пот да е излята в резултат.
Не искам с живота си на 20 да привърша
и в остатъка да бутам статистическия ад.

И не искам и пари, и не искам даже слава.
Не искам да умра от инфаркт, инсулт и язва.
Щом тече кръвта - боли, но кръвта вода не става!
А животът щом съсири се - парите не предпазват.

Искам просто да ви има и да мога да ви виждам.
Никъв Рай не ми се нрави, а не бих се и прераждал.
Писна ми да мразя, да търпя, да ненавиждам.
Искам просто да ви слушам и след тва да ви досаждам.

Искам да си пиша, да си свиря и да пея.
Тук-таме да бъхтя и да знам, че ще помогна.
Но такъв живот да си представя аз не смея.
В такъв живот ни един от вас не би ми смогнал.