Фенера си в главите ви ще счупя
и ще ви залея с газта,
и огнището пред бъчвата ще ползвам
за да ви запаля през деня.
Най-черния дим душите ще повръщат
и ще закрият всяка светлина,
и обгорените тела ще се превръщат
в неизгодна купчина човещина.
Земята черна ще е три пъти по-черна,
а знайте - черната земя е плодородна.
След изпарена злоба обич неизмерна
ще е във вид на утайка благородна.
Експериментът ми трагичен щом приключи,
на тишината малко ще се насладя,
ще се запаля и каквото и да се случи
с усмивка на лицето ще умра.
За вас човешко е брат брата да убива,
с кръв и сълзи да мием след дедите,
в гърба приятелски нож да се забива
и с оправдания да си клатиме устите.
С хилядолетия човек човека търси
и си остава с фенера в ръка...
Колко гадости да му се изтърсят,
че да му писне вече таз човещина?
Колко мизерия и егоизъм ще изтрае
един човек докато реши,
че не изчезне ли от на Земята Рая,
пред цялата Вселена ще греши?
Фенера си в главите ни ще счупя.
Отказвам се да търся честния човек
и да го моля вечността да не претупа
като живурка винаги от век за век...
Няма коментари:
Публикуване на коментар