Един ден

Един ден всички ще пораснем
и ще разберем, че няма място
на този свят за драми,
за превзето лекомислие
и нещастие нарочно.

Един ден ще разберем,
че егото ни толкова прекрасно,
свято и блестящо, не е звезда,
а черна дупка.
Ще разберем, че от личност
е прераснала в излишност.

Един ден ще видим, че богатството
не е богатство
и нищетата
не е нищета,
но че и двете са това, което са...

Един ден ще ни заровят,
и ще се разложим,
и ще станем нещо за себе си тъй гнусно,
но и нещо вкусно
за Живота, който се осмели
чрез нас да разцъфти.

И един ден с несполуките ни
краткотрайни и безкрайни,
със сеира неизбежен и вървежен,
ще се наежим, ще прекалим,
ще се надървим...
и ще се вдървим.

И тогава от нас дървета ще изникнат,
на които двойка влюбени с нож
ще издълбаят инициали.
И дърветата ще се нарежат
от самотните надървени хлапета
и ще се ползват за хартия,
за абсолютно същите самотни рецитали.

Един ден всички в ковчег ще се сберем
и ще разберем, че всъщност Светът
не е бил толкоз малък.
Не е бил толкоз кратък, нито жалък.
Ще се проклинаме, че от трапезата ни пищна
не сме отчупили дори и залък.

И тогава в гробовете си ще се въртим
вместо да заспим и ще си мислим
за Вселенския баланс,
проявяващ се в това, че човек е имал ВСИЧКО
и го е затрил...
и от наш'то нищо Животът пак се е родил.