Умувам как да продължа да съществувам.
Приятно беше, но и спря да ме сърби.
Отровен миг изчезна, в който се любувам -
веднъж пречешеш ли се почва да боли,
а аз си мисля вече как да преживея
варианта, в който не успявам да заспя.
А някой мисли за какво да ми се смее,
макар и него да не го лови съня...
Страховете ми обаче
ей ги там - в сенките!
Най-много ми се плаче,
ама повече не ме ебе...
Откъсвам се от всичко праведно и редно!
Мразя да зная, че завися от неща.
Един живот ще ми е като за последно -
реших - не бих го пропилявал по легла.
Знам - безнадеждно е за човек да се надява,
едно наум имам за вашето "сакън",
но и от отвращението ви ми призлява -
искам живот -
един да е, но не насън!
Няма коментари:
Публикуване на коментар