Краят на лятото

Краят на лятото идва. Краят на всичките страсти.
Пред нашите печени чушки Шекспир изял си е всичките пасти.
Издирижираха се ремонти от всичките власти,
а аз стъпвам на гроба на Пушкин и пикая пресечено в близките храсти.

Изпитвам поредна агресия, за пореден път неутолима.
Изпитвам пак меланхолия и лятото сякаш е втората зима.
Тежка е моята депресия, тежка и необорима.
Каквото когато и да съм имал, взето ми е или се взима.

Краят на лятото идва. Добре че е есента,
че малко поне да се стоплим, преди да жалеем за пролетта.
Сбогом на жаркото Слънце, на самотната лятна Луна.
Сбогом на обезкосмения мъж. Сбогом, гола фриволна жена.

Сбогом на лекомислието и на свободното време.
Сбогом на мисълта, че на някой за теб в студа ще му дреме.
Сбогом на бирата в парка. По кръчмите ще се сбереме.
Сбогом на потния секс, на студения душ, по чорапи ще се ебеме (ако въобще се ебеме).

Краят на лятото идва. Краят на всички забежки.
Краят на тазгодишната практика, с'а ше си водим бележки.
Краят на лятото тук е, краят на дребните грешки,
начало на най-грандиозна такава - а именно живота човешки.

Краят на лятото тук е. Краят вече пристигна.
Дори да не беше късо - а беше - пак нямаше да ни стигне.
Краят на всяко избухване. Който изригнал - изригнал.
Ако безсънието друса ви - споко, аз цял живот не мога да мигна.

550 думи оптимизъм

Жълтите монети за след малко си отделям.
На леглото проскам се като последния оцелял.
Докато съм осъзнал колко имам да споделям
ще съм пуснал джаз за фон и дано да съм заспал.

За метрото картата и телефонът - неплатени,
цяло лято в безработицата чудо е, нали,
че след къде ли не в България на нощни смени
оцелял съм, че и цял съм, а и глава не ме боли?

Жълтите монети ще броя когато стана
и надявам се, че за едно кафе ще ми ги вземат.
От музикантското ми лято вече нищо не остана,
а аз се влача всеки ден с надеждата да се съвзема.

Работите бяха много, но останах безработен.
Нямам левове, но че съм богат - не го отричам.
Хората не ме поглеждат, но се чувствам оборотен.
Сам си лягам всяка вечер, но се чувствам най-обичан.

Видях морето, планината, и тепетата ще видя.
Бях високо, бях далеко, бях и често с махмурлук.
Може да съм бил нахален, може и да съм обидил,
може да съм ви изглеждал като гнусен тъп боклук.

Може и да ви дължа някоя конкретна сума
и с нечие гостоприемство да съм злоупотребил.
Може и да съм изплюл досадни и противни думи,
задължително поне веднъж съм станал за резил.

Но ако ви успокоява, на мен ми бе добре
и прекарах си прекрасно, искам догодина пак.
Ако по-добре ви става, хич въобще не беше зле
и егоистично си признавам - имам си и аз мерак.

Вие имате мераци и това ме оправдава,
че понякога и мен едно желание ме настига.
Желанието в съзнанието ми често се явява
и надига се, надига се, надига се, надига.

Едно единствено желание - това да поживея.
Да направя нещо смислено с моето кратко време.
Да подишам, да почина, да изперкам, да се смея,
да творя и от вниманието ви малко да отнема -

да покажа и да видя разни чувства, разни мисли.
Да обменяме идеи, даже заедно да творим.
Да покажем на света, че не му е нужен смисъл
и по-смислени от всякога да се преродим.

Жълтите монети за след малко си събирам.
Като пребито куче се проскам на леглото.
Бил съм много път, доста тежко се прибирам,
а въобще не ми се мисли изтече ли ми метрото.

И надявам се след малко като стана и излезна
да не се прибирам, а по улиците да залитам.
Не, не спирайте Земята! Не! Не искам тук да слезна!
Не! Не ща да се прибирам до остатъка на дните.

Не, не искам да работя. Искам работа да свърша.
Искам всяка капка пот да е излята в резултат.
Не искам с живота си на 20 да привърша
и в остатъка да бутам статистическия ад.

И не искам и пари, и не искам даже слава.
Не искам да умра от инфаркт, инсулт и язва.
Щом тече кръвта - боли, но кръвта вода не става!
А животът щом съсири се - парите не предпазват.

Искам просто да ви има и да мога да ви виждам.
Никъв Рай не ми се нрави, а не бих се и прераждал.
Писна ми да мразя, да търпя, да ненавиждам.
Искам просто да ви слушам и след тва да ви досаждам.

Искам да си пиша, да си свиря и да пея.
Тук-таме да бъхтя и да знам, че ще помогна.
Но такъв живот да си представя аз не смея.
В такъв живот ни един от вас не би ми смогнал.

Едно старо, некачено

Открих си едно отдавнашно стихотворение, което е предвидило края на последната ми връзка.

Не бях го качил по очевидни причини, но сега го намерих и ми стана доста странно.

Познавам много хора, които са изстрадали изневярата без да очакват.

То е като да ти отрежат спирачките и да се надяваш да не се разбиеш. Усещаш още в началото,

че не бачкат, но си мислиш, че ситуацията е под контрол.
Днес един приятел ми разказа за друга изневяра, на която той е бил жертва.
И я бях предвидил и нея , за жалост. Май вдъхновявам хората да правят тъпотии.

Вечерята пак е в стомаха,
аз пак съм заспал като пън.
Ти пак покрай мен ръкомахаш
и умът ти блуждае навън.

Аз отново съм си поискал
след като отново съм дал,
и отново светът се е стискал,
и отново така съм заспал.

Какво съм сънувал? Не питай.
И какво съм бълнувал не знам,
но когато те искам, не считай,
че е защото не ща да съм сам.

Ти го смяташ за заточение
щом те моля да легнеш при мен,
а аз не знам по-голямо лишение
от кревата широк и студен.

Знам, че има по-лошо от моето,
но една друга мисъл ме трови.
По-бедни от нас ценят своето,
а ние наш'то горим до основи.

В надеждата май е вината
и не мисля, че ще разбереш,
но любовта е надежда, която
не се надявам да ми дадеш.

Тежко смислена е нищетата
и се чудя дали ще прозреш,
че любовта е нищетата, в която
ми се иска да се побереш.

И отново широк и студен е кревата,
и отново да дойдеш не щеш,
а любовта е смъртта, за която
не си струва сам да умреш.

Кой кого

Човек на Земята си мисли,
че Земята е на човека.
Той така търси си смисъл,
но задачата му не е лека.

Човекът на времето мисли,
че времето е на човека
и изобщо не ще да осмисли
своите няколко века.

Човекът е смъртен и смята,
че Смъртта е човешка
и без капка страх се премята
през всяка фатална забежка.

Човекът се носи в кръвта си
и смята, че тя тече в него.
Дарява ни уж с любовта си,
но и пази за своето его.