По сълзите

"Хващам китарата, отивам на гарата
и докато не ме спрат няма да спирам"
откъс от "Билет"

Виждам всичко от прозореца на влака,

което би било на място във поема.

Виждам хората по гарите как чакат

сякаш чакат с мене да ги взема.

До мен девойката хуква към вратите

в обятията на любовта си се разбива

и сякаш влакът се понася по сълзите,

а душата ми спокойно ги попива.

Поглеждам към края на вагона

до прозорец една жена седи.

Вместо пейзажите в прозореца съм склонен

да гледам образа им в нейните очи.

Но некомфортно е и неприето,

така че смея се и гледам пак скалите.

Гледам горите, полята и небето

и се понасям с влака по сълзите.