Хора, не съм ви резерва.
Не ме задушавайте под етикет.
Хора, не съм ви консерва,
лъхаща на словесен минет.
Моля ви, спрете, недейте.
Не искам, не мога, не знам.
Пийте, пушете, пилейте,
но не чакайте да се предам.
Цял живот бил съм основа,
в която безгрижно сте трили обувки
и приеман съм все на готово
с благородни лъжи и учтиви преструвки.
Не бе, не съм заместител!
Не съм ви носната кърпичка в джоба,
не съм и благ омекотител,
изглаждащ продраното от ваш'та злоба.
На тъмно играя живот
и на по-тъмно този живот ме играе.
Дрехи, храна и имот
ми се хвърлят и казва ми се, че това е.
Това е! ТОВА Е! ДА АМА НЕ!
Имате световъртенето своето
и то се върти във кръг и въобще
не се и замисля добро или зло е то.
Черният флаг над колите,
черните в черния паркинг паркирате
черни са ви светлините,
мъртви и с тях и вие умирате.
Не съм ви резерва бе хора,
не сте ми в депото за смяна готови,
спестете ми тая умора,
спестете ми дегенерациите нови.
Няма коментари:
Публикуване на коментар