Работник

Работник застава на смяна
засмян, че дошло му е времето.
Дошъл е с един час по-рано
все едно са му малко проблемите.

Работник предава щафетата
безгрижен, че и леко щастлив.
Смяна приключва с кафетата
и изглежда от всички по-жив.

Работник с усмивка се крие,
пристигайки в седем часа
при мен кафе да изпие
и казва ми да си вървя.

И той си има проблеми.
И него тормози го драма,
но чета ли от своите поеми
възражения никакви няма.

Мразя до болка държавата,
тъжно ми е за страната.
Хора строява управата,
изправя ги срещу стената.

Хора, излезли от робство,
сега роби на свободата.
На техен гръб чуждо удобство,
а за тях - куршум в главата.

Куршумът на демокрацията
от оръжието на политика
и свободна трепери ни нацията
и се чуди къде се натика.

А работникът наш се усмихва
и започва без да се мота.
Животът в България затихва,
но работник танцува с хомота.

Ленивци се вкопчват в късмета,
а упоритите вярват в съдбата -
както стъпват катети
върху хипотенузата двата.

Тя е тяхна опора,
а работникът наш е герой.
Лежащите все в преумора,
а работникът все е в покой.

Пропилян е талант уникален -
талантът да ти се живее
щом поемеш по път уж банален,
но след теб само смисъл вирее.

Работник днес повишиха.
При мене изтече му времето.
С новодошъл го смениха,
все едно са ми малко проблемите.