Тука, в България...

Ходете в чужбина, бягайте всички.
През терминала, така ви се пада.
Изоставете ни тука самички,
да опустеят всичките сгради.

Българи, чуйте ме, бягайте вънка,
тука ви чака глад и мизерия.
Тука ме оставете да мрънкам
и да потъвам в бедна истерия.

Идете далеч от тази държава,
където развъждат истински хора,
където стандартите се повишават,
където приключва ни кръгозора.

Ходете във Франция, САЩ и Холандия,
ходете в Италия, Англия, Испания,
ходете в Австралия или в Ирландия,
ходете в Гърция, ходете в Германия.

Отидете да видите пица, кралица,
хамбургер, бумеранг, уиски, нацизъм.
Пробвайте вино, пробвайте шницел,
измийте си българския организъм.

Говорете за рози и кисело мляко,
говорете за баница и за ракия,
после кажете ни колко е яко
далеч от безкрайната ни простотия.

Кажете ни колко е липсвало тука,
избройте ни разлики с мъка критична,
правете ни се, че още ви пука
и се върнете в живот романтичен.

Хелоу, гутен таг, комо те ямас,
ола, бонжур, бонджорно и чао.
За по-добър завършек не знам аз,
нито съм чувал, нито видял.

А тука ще чакаме, в тая държава,
в кораб потъващ, в кауза пердута.
Който може - ще оцелява,
който не може - да си бие шута.

Тука в България ще чакаме всички,
картички, критики, поздрав, съвети.
Изоставете ни тука самички
и че ви липсваме само кажете.

Само кажете го и ще забравим,
че сте си тръгнали с чиста погнуса.
В чужбинското блато ще ви отправим,
по наште реки вълните ни друсат.

Спокойно живейте, спокойни бъдете!
Тук оставете всяка авария!
Чакаме картички, поздрав, съвети,
все чакаме нещо тука, в България...