Ако искате да пиша за любов
ще напиша, че спрях да ви обичам.
Ако искате да пиша за богатства
ще напиша, че съм по-богат от вас.
Ако стих поискате за Господ, нов
ще напиша "Господ" аз кого наричам.
Ако искате просто да злорадствам
ще си мънкам под носа "има си хас".
Ако искате за рокенрол да пиша,
за наркотици или пък за секс,
/може пък да ви се слуша злоба,
породена от наивна сляпа вяра/
глътка въздух само ако вдишам
ще ви изпия душичките на екс,
ще изсера излишните особи
и ще пикая душевната ви сяра...
...или обратното.
Ще си сваря кафе от лошите ви спомени,
които сте охлаждали, за да поспите.
Ще си направя чай от бляскави пейзажи,
които всеки ден безсрамно подминавате.
Ще си спестя меда в сълзите ви проронени
и фалшивата ви захар във главите.
Ще мръдна стол да седна на паважа
и ще гледам колко бързо се предавате.
Ако умирах да ви се харесам
бих писал всичките клишета на Земята
и бих се къпал в евтиното одобрение
на мнозинство, съставено от твърде малко.
Но аз не гледам да съм добре поднесен
и пиша ви директно от главата.
От думите ми нямате спасение,
но ги отричате и тъжно е... и жалко.
Аз не съм поредния ви шут
в тъжната история човешка
и не смятам да ви позволявам
да си вадите грешни заключения.
Не мислете, че ме правите на луд,
не правете тази груба грешка.
Не съм аз този, който полудява
в днешното безумно положение.
Вие искате да пиша за любов,
а ме карате да спра да ви обичам.
Претендирате за повече богатства,
а едно не е останало във вас.
Аз глупак съм и вечно съм готов
лазите ли да ви вдигна и да тичам
и щом сами се пуснете е светотатство?
И пречката излиза, че съм аз?
Няма думи, няма рими, няма смисъл
да красят, осмислят или убеждават
щом намислите си да унищожите
свят, изпълнен с живот и красота.
Без значение е аз какво съм писал.
Не писателите тука побеждават,
но ще пиша с наглостта на победител
докато у вас не стъпча наглостта...
...или обратното.
Няма коментари:
Публикуване на коментар