Какво е да си влюбен?

Точно след стихотворение, в което уточнявам,

че не ми се пише на тая тема, дойде стихотворение на тая тема.

Отговор на въпроса "Какво е да си влюбен?".

Имаше веднъж едно момиче,
с което учихме до седми клас.
Реших да споделя, че я обичам
и тя ми се изсмя на глас.

Преглътнах го, намерих пак момиче.
Първата, която с мен си легна.
И на нея си признах, че я обичам
и чак в Америка побегна.

С третата направо се олях.
Обичахме се три пъти на ден,
но веднъж в рейса я видях,
че не може да обича само мен.

С четвъртата бях вече ветеран,
свикнал с обичта несподелена.
Видя ме, че съм все недо_разбран
и разделихме се незадоволени.

Като сън петата пристигна - 
внезапно и сюрреалистично.
Всичко пак предложих - пак не стигна
и тръгна си засмяна. Нищо лично.

В любовта съм толкова загубен,
че цял живот в кръгове съм тичал.
Ти питаш ме какво е да си влюбен,
а аз ти казвам колко съм обичал.

Има нещо странно във човека - 
щом се мъчи, мисли се за важен.
Вярно, да обичаш не е леко,
но да си влюбен е да си прокажен.

От една страна шестата е първа
и с нея да съм струва ми се редно.
Предстои любовта при нас тепърва
и ми се иска тя да е последна.

Какво е да си влюбен ли ме питаш?
Честно казано въобще не знам.
В един момент си мислиш, че политаш,
а в другия си под земята сам.

Виж, да обичаш е различно.
Да обичаш има резултат.
Щом обичаш - всичко е логично,
а влюбените? Вечно ги е яд.

Ако си влюбен според мене си сакат.