Уповавам се на омерзение

Умувам как да продължа да съществувам.
Приятно беше, но и спря да ме сърби.
Отровен миг изчезна, в който се любувам -
веднъж пречешеш ли се почва да боли,
а аз си мисля вече как да преживея
варианта, в който не успявам да заспя.
А някой мисли за какво да ми се смее,
макар и него да не го лови съня...

Страховете ми обаче
ей ги там - в сенките!

Най-много ми се плаче,
ама повече не ме ебе...

Откъсвам се от всичко праведно и редно!
Мразя да зная, че завися от неща.
Един живот ще ми е като за последно -
реших - не бих го пропилявал по легла.
Знам - безнадеждно е за човек да се надява,
едно наум имам за вашето "сакън",
но и от отвращението ви ми призлява -
искам живот -
един да е, но не насън!

Назидание

Направете нещо смислено, добро.
Апатията с ирония ще го налази.
Започва се с Адамово ребро
и от Евите до днес мъже се пазим.
Дай ни избор, дай ни свобода - 
Апатията с нас накрая ще се срасне. 
Научи ни на разврат и суета
и мани Рай - 
една вселена ни е тясна. 

Един ден

Един ден всички ще пораснем
и ще разберем, че няма място
на този свят за драми,
за превзето лекомислие
и нещастие нарочно.

Един ден ще разберем,
че егото ни толкова прекрасно,
свято и блестящо, не е звезда,
а черна дупка.
Ще разберем, че от личност
е прераснала в излишност.

Един ден ще видим, че богатството
не е богатство
и нищетата
не е нищета,
но че и двете са това, което са...

Един ден ще ни заровят,
и ще се разложим,
и ще станем нещо за себе си тъй гнусно,
но и нещо вкусно
за Живота, който се осмели
чрез нас да разцъфти.

И един ден с несполуките ни
краткотрайни и безкрайни,
със сеира неизбежен и вървежен,
ще се наежим, ще прекалим,
ще се надървим...
и ще се вдървим.

И тогава от нас дървета ще изникнат,
на които двойка влюбени с нож
ще издълбаят инициали.
И дърветата ще се нарежат
от самотните надървени хлапета
и ще се ползват за хартия,
за абсолютно същите самотни рецитали.

Един ден всички в ковчег ще се сберем
и ще разберем, че всъщност Светът
не е бил толкоз малък.
Не е бил толкоз кратък, нито жалък.
Ще се проклинаме, че от трапезата ни пищна
не сме отчупили дори и залък.

И тогава в гробовете си ще се въртим
вместо да заспим и ще си мислим
за Вселенския баланс,
проявяващ се в това, че човек е имал ВСИЧКО
и го е затрил...
и от наш'то нищо Животът пак се е родил.

Пазете се от хора!

Пазете се от хора с татуировки. Не оценяват красотата си.
Пазете се от хора с вратовръзки. Не обичат да дишат.
Пазете се от хора с лъскави обувки и скъпи дрехи. Не понасят достатъчното.
Пазете се от хора с телефони и часовници - не знаят за добра комуникация и добре прекарано време.
Пазете се от хора с шапки, чадъри, слънчеви очила, пердета... - мразят светлината.
Пазете се от хора с прически, хора с грим, парфюм, бижу... - са най-недоволни от себе си.

Пазете се от шофьори - отвикват да ходят.
Пазете се от моряци - отказват да плуват.
Пазете се от пилоти - те дори не знаят да летят...

Пазете се от поети, певци и писатели - забравят да говорят.
Пазете се от музиканти - не могат да ви изслушат.
Пазете се от актьори - те са безпристрастни.
Пазете се от режисьори - те са безучастни.

Пазете се от хора, които казват, че на лъжата краката са къси - лъжат ви!
Пазете се от хора, които гонят чисти сметки - не са добри приятели.
Пазете се от хора, които мерят - страх ги е да режат.
Пазете се от хора, които се стремят да живеят "като хората" - страх ги е да живеят като себе си.
Пазете се от хора, които хранят куче да ги лае - само се мислят за щедри.
Пазете се от хора, които със страх лозе пазят - себе си не успяват.
Пазете се от хора, които ви карат да жънете това, което сте посяли - те не смеят нищо да посеят.

Пазете се от хора!
Не са хора, а личности.
А щом са личности приемат всичко твърде лично
и приемат личното за всичко...

Но най-вече се пазете от хора, които ви съветват от кого да се пазите - те са най-опасните.

Пазете се от мен! 
Няма нищо по-отровно от човек, който лъже, казвайки истината. 

Mb4Ha, tYjH/-\ песен

Представете си... например..., че тва стихотворение...
е завързано за клон на дърво на гарата в Ямбол....

и не липсва абсолютно нито една от...

драматичните...

...

......апосиопези...

.

.

съвсем например.

Почти замалко да ми дойдеш
и вече пак те няма.
Тамън изпращам те,
а мислих ти пълната програма.

Уж случайно се видяхме - 
обич българска, но вносна - 
сякаш вчера изпростяхме,
а не в предишна високосна.

Няма как да ти опиша
колко много съжалявам,
че не съм при теб в Уелс
да ти цикля за Преслава.

В родната компания
да се стигне до момента,
в който предпочиташ Пратчет
или целувка със цимента

пред това да ти се цикли
за протривания и точки
и да си мерим всяка вечер
бирени коремни плочки.

Мучно ми е и ми е тужно!
В тази мучна тужна песен
казвам колко ми е ненужно
да съм още жив наесен. 

Зимата не беше зима,
пролетта не беше пролет,
а лятото ни ме довърши
и само мисля си за полет.

Искам в Англия да отида - 
там са Стийв, и Марк, и Хю.
Монти Пайтън, Стивън Фрай...
I dream за там и там си you.

В Англия Пеевски си нямат,
имат queen I'd like to fuck.
Актьорите не преиграват,
а щом го правят е на ташак.

Oh how I wish да се отбия
в дома на Jameson и Paddy...
Като Leary ще пия
и като Денис ще пропадам.

Ще ме excuse-вате докато
си mingle-вам с тълпата
и няма гък за Сто Кила,
Биг Ша, дори Спенснята!

БТР-а е излишен
и не го наричат "рок".
У нас нервите ми смучат,
там освен да смучат cock...

Там нямат Данчо, нито Звезди,
обаче имат Кийт и Мик.
Тук изсмукват ми душата,
там освен да смучат dick...?

И защо ли не призна'аме
музиката си бе, майна?
Тук не пеем за живот,
а за пички от Украйна.

Но пък тука си оставам,
чакам Вергов да почине.
В траур некадърността 
току виж му се размине.

А дотогава ще тугувам
и ще ми е много мучно.
I dream за мястото, в което
finally ще ми е скучно.

Та Goodbye! Дори да кажеш
"Нидьей пък мно'у зна"
от край до край у таз Европа
само мука и туга.

Но тази мучна, тужна песен
приеми за спомен мил
и в несполуката помни,
че секси зъбче съм разкрил.

Ако това не те устройва - 
няма друго к'во да дам.
Мучно ми е и ми е тужно.
I am тук and you are там.

Там, без Икебана и Джорджано,
и без Гошо от почивка.
Тук - езерото Ариана
без телбодова усмивка.............................
...

Писма попълзновенни

Пак ще взема да попиша
и от душичката ми бедна
сетне ще се отмирише
миризмата на нередност,
а с копнежа ми безспирен,

проклет и тъй отровен,
оставете ме на мира и
потърсете друг виновен.
Ъгъл тъмен ще намеря,
лирика ще изпикая,
завидял и начумерен,
но отново ще си трая.
Отново ще си трая,
вечност ще си измълча,
евтиното ще желая,
Нищото ще приютя.
Нищото ще ми е Рая
и в Нещо ще го претворя.

Пътят към сърцето

В дуела всяка сабя стреми се към сърцето,
но опреш ли в гръден кош, ти се огъва острието,
та за да стигнеш до победата минаваш през корема
и оттука се заражда поетична теорема.

Пътят към сърцата ни минава през стомаха.
Звучи като бъзик, но си е истинска заплаха.
Щом видя си шкембето след поредна чаша бира
осъзнавам, че съм жертва на любовно харакири.

Често ме е дразнил тоя странен ритуал
по пейките да се наливам весел и полузаспал,
но с добра компания развивам толеранс
и се клатушкам до дома, потънал в светски резонанс.

Отключвам си вратата с учудваща ме точност
и съм ухилен в нереална пиянска непорочност.
И продължавам да се хиля в нарастващ реализъм
и наляга ме отново житейския приапизъм.

И усещам, че по шевовете почват да се пукат
зараснали уж белези от любовното сепуку.
Повтарят ми, че утрото е по-мъдро от вечерта.
Тогава що съм сутрин мъртъв, а пулсирам през нощта?

Защо когато казвам нещо, за което се мълчи
се чувствам истински събуден, а на други им се спи?
Защо когато примирявам се и лягам в немота
сънувам как съм вечно буден и не мога да заспя?

Защо когато ръкомахам и говоря за творци
се развиквам все на глухи и соча гледки на слепци?
Защо когато се потя осъждат ме на съжаление,
а когато си платя идват при мен на угощение?

Не знам, не искам и да знам, мога тъжен да се смея,
на слепци да се показвам и на глухи да си блея.
Мога също да доям вашта тежка красота,
ама по пътят към сърцето ми ще газите в лайна.

Аман от тоя Диоген

Фенера си в главите ви ще счупя
и ще ви залея с газта,
и огнището пред бъчвата ще ползвам
за да ви запаля през деня.

Най-черния дим душите ще повръщат
и ще закрият всяка светлина,
и обгорените тела ще се превръщат
в неизгодна купчина човещина.

Земята черна ще е три пъти по-черна,
а знайте - черната земя е плодородна.
След изпарена злоба обич неизмерна
ще е във вид на утайка благородна.

Експериментът ми трагичен щом приключи,
на тишината малко ще се насладя,
ще се запаля и каквото и да се случи
с усмивка на лицето ще умра.

За вас човешко е брат брата да убива,
с кръв и сълзи да мием след дедите,
в гърба приятелски нож да се забива
и с оправдания да си клатиме устите.

С хилядолетия човек човека търси
и си остава с фенера в ръка...
Колко гадости да му се изтърсят,
че да му писне вече таз човещина?

Колко мизерия и егоизъм ще изтрае
един човек докато реши,
че не изчезне ли от на Земята Рая,
пред цялата Вселена ще греши?

Фенера си в главите ни ще счупя.
Отказвам се да търся честния човек
и да го моля вечността да не претупа
като живурка винаги от век за век...