Три стаи

Добро утро!
Където и която и да си,
всеки ден гласа ти чувам.
Казваш ми "Не ме търси!
Не си мисли, че отговарям
на твоите представи
и че някога ще сбъдна
твоите мечти.

"Добро утро!"
повтарям въпреки това
и продължавам да повтарям
и не зная докога,
но не мисли, че ще реагирам
на твоите прояви
на изкуствено подхранвана
поетична нищета.

"Добро утро!"
ти казвам,
ти пак пиеш си кафето
и подръпваш от цигарата
поетично в антрето
на тристайния апартамент,
с наименование "Живот"
и не щеш да се облегнеш
до мен на канапето.

"Добро утро!"
ти викам
от хола ни охолен
и седя с лице към спалнята
на нашите неволи,
и всеки чака другия
да направи своя ход,
но да не смеем да го правим
мълчаливо си се молим.

Някъде наоколо
ще видиш стая празна,
ненапълнена с играчки
и дрънкулки разнообразни
и апартаментът знам,
че е строен за тази стая,
но не смея да я гледам,
че като е празна - дразни.

Но поглеждам си към спалнята
и после към антрето.
Ти ме гледаш недостъпно
и допиваш си кафето.
Аз си мисля, че сме умни
и красиви, но си трая,
че съм свикнал погледите ви
да дават на заето.

Общо взето докъдето
се развие съм доволен
и си кисна в канапето
сред живота произволен,
и обстрелван съм от думи
и погледи неясни,
а отвърна ли с усмивка - 
чувствам се като разголен.

Но ти казвам пак
"Добро утро!"
и от претенции се отричам,
и отказвам да се впускам
в деменции романтични,
без които си признавам, 
че животът е прекрасен,
но с които знам, уви,
че е и толкова логичен.