...

Ами ако пък ми липсваш,
тогава пък какво?
Ако случайно пренебрегна,
че си най-върховно зло?

Щом идола ми е куче
като куче ще живея -
храни ме да те лая
и ме ритай за да пея.

Аз си имам стихосбирка,
няма кой да я издаде,
но за някакви стотинки
всеки ще ме продаде.

Няма и да се оплача -
не живея за пари.
не творя, защото тача,
а защото ме боли.

Пишейки, не инвестирам,
а връщам заеми,
с които съм подхранвал
глупавите си мечти.

Знай, че аз не исках много -
като исках бях наказван.
Просто исках да мога
оправдан да се изказвам.

Но убедих се, че правда
без цена не съществува
и май че моята цена
е в мълчание да будувам.

Ами ако пък ми липсваш?
Ако ми е мъчно пък за нас?
Докога пак ще си трая
и кога пак ще съм аз?