С(р)амота - II част

Веднъж във къща Щедростта
била на гости с Алчността
и седнали на маса пълна
Алчността да я погълне.

Тя запретнала ръкави
и, без много да се бави,
седнала на масата
и напълнила уста.

Алчността по принцип зяе,
не обича да си трае,
но когато се угои
се научава да мълчи.

Щедростта това разбира
и със щедростта не спира,
и усмихва се доволна
на гостенката долна.

Но не щеш ли ти, Мъдреца
позвънял им на звънеца
и кат' човек на мисълта
стъписал се от гледката:

"Ах ти, тъпа Щедрост моя,
май че пак си просиш боя.
Колко пъти ти повтарям
на Алчността да не отваряш?

Що не взема в гнева си
да ви изгоня от дома си?
Само бреме сте ми още 
от безброй безсънни нощи.

Че и без да бяхте вие,
Мъдростта ми пак се крие
и сеира наблюдава,
та НА МЕН акъл да дава.

Ама изобщо не ми пука,
махайте ми се от тука
и Мъдростта си я вземете,
вън интриги да плетете!

Къш и марш! О ревоар!
Аз не съм ви тъпанар!
Аз мъдрец съм - ще си пия
от домашната ракия

и нито глад, и нито жажда
душата ми ще да разяждат!
Бягайте от мен далече!
Вашто се не трае вече!"

И така им се развикал
в кучи гъз че ги натикал,
и изгонил Щедростта,
и Алчността... и Мъдростта...

Щедростта - развеселена,
Алчността пък - угоена,
заедно с Мъдрост мълчалива
си напуснали щастливи.

И Мъдрецът сам останал,
и ракийката си хванал,
и без много да се бави
на свиня си се направил.

И напил се като гъз,
и размахвал среден пръст
на трите спътника в живота,
дето вънка се кикотят.

И като почнал да залита
се поспрял да се запита
"Аз нима останах сам?"...

... и се явил в дома му Срам.

От днес имам вече нови панталонки

От днес имам вече да умра на воля,
жалката особа е мойта нова роля.
Моят дом от днес са мръсните канавки
щом решил съм да си правя с вас ебавки.

Има кой да счупи грозната ми мутра.
Може да не видя утрешното утро.
Щом ме види някой, вместо да ме слуша,
на мен гледа като на боксова круша.

Копеленце мръсно, точно тъй се казвам.
Щом ме видиш, че те искам ми отказвай.
Щом ме видиш, мога само да обичам
и да ми се казва "Дръж се по-прилично".

От мен нито дума вече не четете!
Гаджетата си опасни укротете!
Няма да разправям, че са импотентни
и да се изкарвам много компетентен.

От днес спирам да ви пиша и да бъркам,
обещавам сам в леглото да не хъркам.
И хлебарките ни няма да ме мразят,
тъй че грозната си мутра ще опазя.

От днес имам да не доживея утре.
Има кой да счупи грозната ми мутра.
Копеленце мръсно съм и ще си трая,
вместо толкова нахално да мечтая.

Три стаи

Добро утро!
Където и която и да си,
всеки ден гласа ти чувам.
Казваш ми "Не ме търси!
Не си мисли, че отговарям
на твоите представи
и че някога ще сбъдна
твоите мечти.

"Добро утро!"
повтарям въпреки това
и продължавам да повтарям
и не зная докога,
но не мисли, че ще реагирам
на твоите прояви
на изкуствено подхранвана
поетична нищета.

"Добро утро!"
ти казвам,
ти пак пиеш си кафето
и подръпваш от цигарата
поетично в антрето
на тристайния апартамент,
с наименование "Живот"
и не щеш да се облегнеш
до мен на канапето.

"Добро утро!"
ти викам
от хола ни охолен
и седя с лице към спалнята
на нашите неволи,
и всеки чака другия
да направи своя ход,
но да не смеем да го правим
мълчаливо си се молим.

Някъде наоколо
ще видиш стая празна,
ненапълнена с играчки
и дрънкулки разнообразни
и апартаментът знам,
че е строен за тази стая,
но не смея да я гледам,
че като е празна - дразни.

Но поглеждам си към спалнята
и после към антрето.
Ти ме гледаш недостъпно
и допиваш си кафето.
Аз си мисля, че сме умни
и красиви, но си трая,
че съм свикнал погледите ви
да дават на заето.

Общо взето докъдето
се развие съм доволен
и си кисна в канапето
сред живота произволен,
и обстрелван съм от думи
и погледи неясни,
а отвърна ли с усмивка - 
чувствам се като разголен.

Но ти казвам пак
"Добро утро!"
и от претенции се отричам,
и отказвам да се впускам
в деменции романтични,
без които си признавам, 
че животът е прекрасен,
но с които знам, уви,
че е и толкова логичен.

...

Ами ако пък ми липсваш,
тогава пък какво?
Ако случайно пренебрегна,
че си най-върховно зло?

Щом идола ми е куче
като куче ще живея -
храни ме да те лая
и ме ритай за да пея.

Аз си имам стихосбирка,
няма кой да я издаде,
но за някакви стотинки
всеки ще ме продаде.

Няма и да се оплача -
не живея за пари.
не творя, защото тача,
а защото ме боли.

Пишейки, не инвестирам,
а връщам заеми,
с които съм подхранвал
глупавите си мечти.

Знай, че аз не исках много -
като исках бях наказван.
Просто исках да мога
оправдан да се изказвам.

Но убедих се, че правда
без цена не съществува
и май че моята цена
е в мълчание да будувам.

Ами ако пък ми липсваш?
Ако ми е мъчно пък за нас?
Докога пак ще си трая
и кога пак ще съм аз?

Поезия, проза, проезия, поза

Опитвах се да обясня
и никой не ме слуша.
Опитвах се да поясня,
но всеки се ослуша.

Опитвах да покажа,
но кой да го съзре?
Опитвах да разкажа,
ама не, та не и не,

и не, И НЕ БЕ мама му стара,
да им еба тъпата майка и на тъпите рими,
за кво тряа да си правите света толкова шибан?
За кво аз ги пиша тия неща,
като вие продължавате да ги правите?

Разликата между мизантропа
и филантропа,
е че мизантропът мрази всички,
а филантропът - само себе си.

Правете, квото знаете...

Примирението на един нежелан мъж

Вдъхновено от един разговор с адаша за случка в палатка : D
Човек като чуе случка в палатка и си представя само романтика...

Жена самотна се усмихва на смирен самотен мъж

и той смирено и самотно я отпраща,

като изцепва няква страшна пълна глупост изведнъж,

с която моли й се пътя да си хваща.

Добронамерен, шеговит, не се държи така от злоба,

просто е скромен и отказва да желае.

Желанието е първа стъпка по пътя му към гроба

и често предпочита скромен да си трае.

Той не е грозен, не е глупав, не е гнусен, миризлив,

не е досаден или скучен, не е гад.

Напротив - леко симпатичен е и доста приказлив,

но е без афинитет към маскарад.

Не си представя да повърне някога банални фрази

като "Здрасти! Как си? Дай си телефона"

и въпреки че не успява нервите си да опази,

в усмивка винаги ще си криви фасона.

Тя дори да му се моли, той пак ще се бъзика,

ще простее и ще се прави на идиот,

защото знае, че животът в кучи гъз ще го натика

щом признае, че живее му се живот.

Кой е прав и кой е крив - няма никакво значение - 

две души се гледат жадно в тишината

и се въртят на бавен огън в пустото смирение,

и се вкисват с усмивка в самотата. 

Още един сън

Дългометражните филми в главата ми докато спя... 

Здравей, не сме се виждали от сума време

и зная, че сънувам щом е с мене тя.
Да се прегърнем дълго, все пак съм задремал

и няма я опасността да навредя.

Ти си ме виждала с нея, но за малко

и няма логика да знаеш, че угасна,

но здраво ме държиш и казваш "Колко жалко,

че няма кой да е до теб за да зарасне".

Аз изтръпвам, но неловко ти се смея

и се опитвам учтиво да се дръпна,

но здраво ме държиш и ако не успея

ще ме накараш още повече да тръпна.

А непукизъм в свят реален имитираме

и се стреляме наяве с очи.

С поглед огнен всичко си разбираме,

а с думите си постоянно си мълчим.