Изкуството е въпрос на интерпретация.
Аз съм си доволен от моята... : D
Поезията е картина на стената,
която несъмнено ще окачиш,
но, подминавайки я с поглед във земята,
ще си мълчиш, че си я купил за престиж.
Поезията е като песен по-известна,
съвсем случайно с повече дълбочина,
която слушаш, че за слушане е лесна
и кара те да си потропваш със крака.
Поезията е произволна мъдра мисъл,
която щом веднъж решиш да рецитираш,
става фраза, лишава се от смисъл,
като чума плъзва и бързо се клишира.
Поезията е като филм, който си гледал
и който знаеш как ще свърши и кога,
но крие в себе си един-два златни реда,
а често ще ги подценяваш за шега.
Поезията е най-класическата проза -
крайно и безсрамно минималистична.
Поезията е терминална диагноза -
твърде романтична и трагикомична.
Поезията е най-досадната поезия
и щом е истинска те реже и боли.
Читателите си мечтаят за амнезия,
а поетите - да са читатели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар