Дали?

Дали?
Дали е спряло да вали?
Нима Слънцето изстискало ни е облачността
и е дошло при нас да поседи?

Дали?
Дали е спряло да вали?
Нима Слънцето с лъчи попи ни влажността
и най-накрая лято ще ни подари?

Дали?
Дали живот ще процъфти?
След този груб бетон, с който сме заливали Земята
дали отново цвете право ще стои?

Дали?
Дали е спряло да боли?
След садо-мазохизма, с който й отрязахме крилата,
дали душата пак ще полети?

Дали?
Дали пак силно ще тупти
сърцето, дето, общо взето, често дава на заето?
Дали в гърдите ни отново ще гори?

Дали?
Дали не ще да се свари
моето тяло готвено за на Надеждата мезето,
дето с ракия от мечти ще подслади?

Дали?
Дали над мен ще се смили?
Дали накрая и аз ще зная вкуса на таз ракия,
дето топли чуждите глави?

И дали?
Дали след нея ще се спи?
Дали волята ще имам с нея аз да не препия
за да не се събудя в миналото си?

Дали?
Дали когато пак вали
ще се смеем вир вода и ще лежиме в калта
като свине от кланица избягали?

Дали?
Дали когато пак боли
ще има кой да е до мен, да се изправим на крака
или ще има само пак да ме боли?